Едуард остана с мен, вървейки паралелно около двадесет ярда по-далеч.
— Добре ли го правя? — извиках аз.
— Перфектно!
Имах идея.
— Това ще помогне ли? — попитах като прокарах пръсти през косата си и хванах няколко косъма. Хвърлих ги около папратта.
— Да, това засилва миризмата. Но не е нужно да измъкваш косата си, Бела, и така е добре.
— Имам няколко резервни екстри.
Бях тъжна между дърветата и ми се искаше да мога да хвана Едуард за ръка и да вървим заедно.
Навих още един кичур коса около счупен клон, който пресичаше пътя ми.
— Няма нужда да позволяваш на Алис да прави това, знаеш — каза Едуард.
— Не се притеснявай, Едуард. Няма да те зарежа пред олтара. — Имах странното чувство, че Алис ще го направи по нейния начин, най-вече защото тя беше напълно безскрупулна, когато ставаше въпрос за това, което иска. А също така, защото бях толкова наивна за грешните пътешествия.
— Не за това се притеснявам. Искам да стане така, както желаеш!
Възпрях стона си. Щеше да нарани чувствата му, ако му кажех истината — че нямаше значение, защото всички варианти бяха ужасяващи.
— Е, дори и да е на нейното, може пак да бъде в малък кръг. Просто ние. Емет може да получи духовен патент от Интернет.
Аз се изкикотих.
— Това звучи по-добре.
Нямаше да е толкова официално, ако Емет чете обетите, което беше плюс. Но щях да има проблем с безизразното лице.
— Виждаш ли? — каза той с усмивка. — Винаги има компромис.
Отне ми време, докато стигна мястото, на което новородените със сигурност щяха да пресекат следите ми, но Едуард никога не беше неспокоен за крачките ми.
Той трябваше да ме води по същия път назад, за да не се отклоня. Изглеждаше ми еднакво.
Бяхме близо до сечището, когато паднах. Можех да видя широкото сечище отпред и за това сигурно забравих да си гледам в краката. Хванах се преди да си ударя главата в близкото дърво, но малък клон се отчупи под лявата ми ръка и извадих дланта си.
— Ох! О, страхотно! — промърморих аз.
— Добре ли си?
— Добре съм. Стой, където си! Кървя, ще спре след минута.
Той не ме послуша. Едуард беше тук, преди да довърша.
— Имам аптечка! — каза той, сваляйки раницата. — Имах чувството, че ще ни потрябва.
— Не е зле. Мога да се погрижа — няма нужда да се чувстваш неудобно!
— Не се чувствам така! — каза той спокойно. — Ето, позволи ми да го почистя!
— Почакай малко! Имам друга идея!
Без да гледам кръвта и дишайки през устата, в случай, че стомахът ми реагира, притиснах ръката си към скалата, до колкото можех.
— Какво правиш?
— На Джаспър ще му хареса — промърморих на себе си. Започнах от сечището отново, докосвайки дланта си на всичко, което ми се изпречеше. — Обзалагам се, че наистина ще се хванат.
Той изстена.
— Задръж дъха си — казах му аз.
— Добре съм! Просто мисля, че преиграваш.
— Това е всичко, което трябва да направя. Просто искам да го направя добре.
Преминах ме и през последното дърво, докато говорех. Позволих на ранената си ръка да докосне папратта.
— Е, направи го! — Едуард ме увери. — Новосъздадените ще обезумеят, а Джаспър ще бъде наистина впечатлен от предаността ти. Сега ми позволи да оправя ръката ти — замърсила си раната.
— Позволи на мен, моля те!
Той хвана ръката ми и се усмихна, докато я оглеждаше.
— Това вече не ме притеснява.
Наблюдавах го внимателно, докато той чистеше раната, търсейки някакъв знак за страдание. Той продължи да диша със същата усмивка на уста.
— Защо не? — попитах накрая аз, докато изглаждаше лепенката на дланта ми.
Едуард сви рамене.
— Преодолях го!
— Ти си… го преодолял? Кога? Как? — опитах се да си спомня последния път, когато той си задържа дъха, докато беше около мен. Всичко, за което можех да си спомня беше отвратителният ми рожден ден миналия септември.
Едуард сви устни, изглеждайки търсеше думите.
— Живях в постоянни мисли, за това как си мъртва, Бела. Това промени начина, по който гледам върху нещата.
— Промени ли начина, по който мириша?
— Не съвсем! Но… имайки предвид мисълта, че съм те загубил… реакциите ми се промениха. Цялото ми съществуване се е резервирало от всякакъв вид действия, които могат да предизвикат същата болка отново.
Не знаех как да отговоря. Той се усмихна на изражението ми.
— Предполагам, че мога да го нарека много обучаващо изживяване.
Вятъра премина през сечището отново, разпилявайки косата ми около лицето ми и карайки ме да треперя.