— Престани, веднага! — предупредих го.
Под допира ми, Джейкъб започна да се успокоява. Треперенето се забави, но зъбите му бяха все още стиснати, очите му яростно фокусирани върху Едуард. Сет престана да ръмжи, дълъг непрестанен звук, насилствен фон на внезапната тишина в палатката.
— Джейкъб? — попитах, чакайки докато накрая не ме погледна. — Ранен ли си?
— Разбира се, че не! — изсъска той.
Обърнах се към Едуард. Той ме гледаше, изражението му беше неспокойно и ядосано.
— Това не беше хубаво. Би трябвало да се извиниш!
Очите му се разшириха от отвращение.
— Трябва да се шегуваш. Той те притискаше.
— Защото го бутна на пода. Той не го направи нарочно, а и не ме нарани!
Едуард изстена, отвратен. Той бавно погледна Джейкъб с враждебни очи.
— Моите извинение, куче!
— Няма проблем! — Джейкъб каза с подигравателен тон.
Все още беше студено, въпреки че не беше толкова, колкото преди. Свих ръце около гърдите ми.
— Заповядай! — каза Едуард, спокоен отново. Той вдигна якето от пода и го уви около мен.
— Това е на Джейкъб! — отбелязах.
— Джейкъб си има козина! — намекна Едуард.
— Просто ще използвам спалния чувал, ако нямаш нищо против. — Джейкъб го игнорира, обикаляйки около нас и се плъзна в чувала. — Не бях достатъчно готов да се събудя. Това не беше най-хубавото спане, което съм имал.
— Беше твоя идея! — Едуард каза безчувствено.
Джейкъб се беше свил, очите му вече бяха затворени. Той се прозя.
— Не съм казал, че не е най-хубавата нощ, която съм прекарал! Просто не можах да се наспя! Мислех, че Бела никога няма да спре да говори!
Потрепнах, чудейки се какво ли е излязло от устата ми, докато съм спала. Възможностите бяха ужасяващи.
— Радвам се, че си се забавлявал — промърмори Едуард.
Тъмните очи на Джейкъб запримигаха.
— Ти не прекара ли хубава нощ? — попита той самодоволно.
— Не беше най-лошата нощ в живота ми.
— Влезе ли в топ 10? — попита Джейкъб с перверзно удоволствие.
— Възможно е.
Джейкъб се усмихна и затвори очи.
— Но — продължи Едуард — ако имах възможност да заема мястото ти миналата нощ, нямаше да стигне до десетте най-хубави нощи на живота ми. Мечтай си.
Очите на Джейкъб се отвориха, той седна надменно, раменете му се изпънаха.
— Знаеш ли какво? Мисля, че е твърде претъпкано тук.
— Не мога да не се съглася.
Подбутнах Едуард в ребрата — навярно си направих синина.
— Предполагам, че ще си довърша съня по-късно. — Джейкъб се намръщи. — Така или иначе трябва да говоря със Сам.
Той се извъртя на коленете си и хвана ципа на палатката.
Почувствах как болка се пропука по гърба и се заформи в стомаха ми, когато осъзнах, че това може да е последния път, в който ще го видя. Той се връщаше при Сам, връщаше се да се бие срещу орда новородени, жадни за кръв вампири.
— Джейк, почакай — приближих се до него, а ръката ми се плъзна по неговата. Той измести ръката си преди да мога да го хвана.
— Моля те, Джейк? Няма ли да останеш?
— Не!
Думата беше силна и студена. Знаех, че лицето издаде болката ми, защото той издиша и половин усмивка смекчи изражението му.
— Не се тревожи за мен, Бела! Ще се оправя, както винаги съм правил! — той се насили да се засмее. — Освен това, мислиш ли че ще позволя на Сет да заеме мястото ми — да се забавлява и да обере цялата слава?… Точно така! — той изсумтя.
— Пази се… — той се измъкна от палатката преди да довърша.
— Почини си, Бела! — чух го да мърмори, докато затваряше ципа.
Ослушвах се за звука от неговите отдалечаващи се стъпки, но беше толкова тихо. Нямаше вече вятър. Можех да чуя сутрешната песен на птиците далеч в планината, и нищо друго. Джейкъб се движеше невероятно тихо.
Свих се в якето си и се облегнах на рамото на Едуард. Мълчахме дълго време.
— Колко още? — попитах аз.
— Алис каза на Сам час и малко? — Едуард каза меко и мрачно.
— Оставаме заедно. Каквото и да стане!
— Каквото и да стане! — той се съгласи, очите му се свиха.
— Знам! Но също ме е страх за тях.
— Те знаят как да издържат — увери ме Едуард, правейки нарочно гласа си весел. — Просто мразя да изпускам забавлението!
Отново с веселбата. Ноздрите ми се разшириха.
Той постави ръката си около рамото ми.
— Не се притеснявай! — помоли ме той, а след това целуна челото ми. — Ако имаше начин да го избегна…
— Да, да, разбира се!