— Падам си по него? — измънках почти неразбираемо.
— Бела, наистина ли повярва, че той е толкова благороден? Че ще се хвърли в пламъците на славата просто така, за да проправи пътя за мен?
Вдигнах бавно глава, за да срещна търпеливия му поглед. Изражението му беше меко; очите му бяха пълни по-скоро с разбиране, отколкото с обратното, което заслужавах да видя.
— Да, повярвах в това — прошепнах и погледнах встрани. Но не усетих някакъв гняв към Джейкъб за това, че ме изигра. Нямаше достатъчно място в тялото ми, за да задържа каквото и да е, освен омразата, която усещах към себе си.
Едуард отново се засмя нежно.
— Ти си толкова лоша лъжкиня, че ще повярваш на всеки, дори и на този, който има най-малки умения.
— Защо не си ми ядосан? — прошепнах аз. — Защо не ме мразиш? Или още не си чул цялата история?
— Мисля, че имам доста обширен поглед върху нещата — каза той с лек и спокоен глас. — Джейкъб съживява умствената си картина. Чувствам се почти толкова зле за глутницата, колкото и за себе си. На горкия Сет беше започнало да му се гади. Но Сам сега кара Джейкъб да се фокусира.
Затворих очи и разтърсих глава в агония. Острите влакна найлон от палатката на пода деряха кожата ми.
— Ти си просто човек — прошепна той, галейки отново косата ми.
— Това е най-глупавото оправдание, което някога съм чувала.
— Но ти си човек, Бела. И макар да желая толкова силно да бе другояче, и той е човек… Има празнини в живота ти, които аз не мога да запълня. И разбирам това.
— Но това не е истина. Точно това ме прави толкова ужасна. Няма никакви празнини.
— Ти го обичаш — промълви нежно той.
Всяка клетка в тялото ми болезнено искаше да го отрече.
— Теб обичам повече — казах. Това беше най-доброто, което можех да направя.
— Да, знам това. Но… когато те оставих, Бела, аз те оставих кървяща. Джейкъб беше единственият шев, който те върна отново. Това остави следа — и върху двама ви. Не съм сигурен, че този вид шевове ще изчезнат от само себе си. Не мога да виня никого от вас за нещата, които направих неизбежни. Мога да получа прошка, но това не ми позволява да избегна последствията.
— Трябваше да се досетя, че ще опиташ да намериш някакъв начин да обвиниш себе си. Моля те спри. Не мога до го понеса.
— Какво би искала да ти кажа?
— Искам да ме наречеш с всяко лошо име, за което можеш да се сетиш, на всеки език, който знаеш. Искам да ми кажеш, че си отвратен от мен и че ще си тръгнеш, за да мога да те умолявам и да лазя в краката ти, молейки те да останеш.
— Съжалявам — въздъхна той. — Не мога да направя това.
— Поне спри да се опитваш да ме накараш да се почувствам по-добре. Остави ме да страдам. Заслужавам го.
— Не — промърмори той.
Кимнах бавно.
— Прав си. Продължавай да бъдеш твърде разбиращ. Това вероятно е още по-тежко.
Той замълча за миг и усетих промяната в обстановката, някакъв нов натиск.
— Приближават — заявих аз.
— Да, остават само няколко минути. Достатъчно време, за да ти кажа още едно нещо…
Изчаках. Когато той най-накрая проговори отново, шептеше:
— Мога да бъда благороден, Бела. Няма да те принуждавам да избираш между нас. Просто бъди щастлива, можеш да получиш, която и да е част от мен, ако желаеш или никоя, ако така е по-добре. Недей да смяташ, че ми дължиш нещо и нека това да не влияе на решението ти.
Изправих се от пода и застанах на колене.
— По дяволите, престани — му изкрещях.
Очите му се разшириха от изненада.
— Не, не разбираш. Не само се опитвам да те накарам да се чувстваш по-добре, Бела, наистина го мисля.
— Знам, че е така — изпъшках аз. — Какво стана със съпротивлението ти? Недей да започваш с тази благородна саможертва сега! Бори се!
— Как? — запита той и очите му бяха изпълнени с древна тъга.
Покатерих се на скута му, прегръщайки го здраво.
— Не ме интересува, че тук е студено. Не ме интересува, че сега воня като куче. Накарай ме да забравя колко съм ужасна. Накарай ме да го забравя. Накарай ме да забравя собственото си име. Съпротивлявай се!
Не го изчаках да реши — или дори не му дадох възможност да ми каже, че не се интересува от такова жестоко, невярно чудовище като мен. Притиснах се плътно до него и впих уста в ледено студените му устни.
— Внимавай, любима — изрече той, докато го целувах настойчиво.
— Не — изръмжах аз.
Той нежно отстрани лицето ми назад.
— Няма нужда да ми доказваш нищо.
— Не се опитвам да докажа нещо. Ти каза, че мога да получа, която и да е част от теб, която искам. Искам тази част. Искам всяка част. — Обвих ръце около врата му и се протегнах, за да достигна устните му.