Моята смърт.
Планът й беше толкова очевиден, сякаш бе факт. Голямото русо момче щеше да атакува Едуард. Веднага след като Едуард беше достатъчно разсеян, Виктория щеше да ме довърши. Щеше да бъде бързо — тя нямаше време за игрички тук — щеше да бъде напълно. Нещо, от което щеше да бъде невъзможно да се възстановя. Нещо, което дори вампирската отрова не можеше да поправи.
Тя трябваше да спре сърцето ми. Вероятно едната й ръка щеше да пробие гърдите ми, разбивайки го.
Нещо такова.
Сърцето ми биеше яростно, шумно, сякаш за да направи целта й по-очевидна.
В огромното разстояние — надалеч отвъд черната гора, един вълчи вой отекна в неподвижния въздух. Сет си беше отишъл, така че нямаше никакъв начин да си преведем звука.
Русият младеж гледаше Виктория с ъгълчето на окото си, чакайки нареждането й.
Беше млад по повече от един начин. Предположих, от блестящите му тъмночервени ириси, че не е вампир от много дълго. Щеше да бъде силен, но неумел. Едуард щеше да знае как да го победи. Едуард щеше да оцелее.
Виктория направи рязко движение с брадичката си към Едуард, безсловесно нареждайки на момчето да напада.
— Райли — Едуард каза с мек, умолителен глас.
Русото момче замръзна, червените му очи се разшириха.
— Тя те лъже, Райли — каза му Едуард. — Чуй ме. Тя те лъже, както е излъгала и другите, които сега умират в полето. Знаеш, че ги е излъгала, тъй като те е карала ти да ги лъжеш, че някой от вас е щял да им помогне. Толкова ли е трудно да повярваш, че е излъгала и теб?
Объркване се разпиля върху лицето на Райли.
Едуард се измести с няколко инча настрани и Райли автоматично компенсира със собственото си нагласяне.
— Тя не те обича, Райли. — Мекият глас на Едуард беше неустоим, почти хипнотизиращ. — Никога не те е обичала. Тя обичаше Джеймс и ти не си нищо повече от инструмент за нея.
Когато каза името на Джеймс, устните на Виктория се изтеглиха в гримаса, разкривайки зъбите й. Очите й останаха върху мен.
Райли хвърли обезумял поглед в нейната посока.
— Райли? — каза Едуард.
Райли автоматично се обърна към Едуард.
— Тя знае, че ще те убия, Райли. Иска да умреш, така че да не трябва да продължава да се преструва. Да, ти си виждал това, нали? Прочел си отвращението в очите й, подозирал си лъжливия тон в обещанията й. Бил си прав. Тя никога не те е искала. Всяка целувка, всяко докосване са били лъжа.
Едуард се премести отново, премести се с няколко инча към момчето, няколко инча далеч от мен. Втренченият поглед на Виктория се беше прицелил в пространството между нас. Щеше да й отнеме по-малко от секунда, за да ме убие — имаше нужда само от съвсем малко поле за възможност.
Райли се премести, този път по-бавно.
— Не трябва да умираш — рече Едуард, очите му задържаха тези на момчето. — Има и други начини за живеене, освен този, който тя ти е показала. Не всичко е лъжи и кръв, Райли. Можеш да си тръгнеш още сега. Не е нужно да умираш заради лъжите й.
Едуард плъзна краката си напред и настрани. Сега между нас имаше крачка разстояние. Райли обикаляше твърде отдалеч, компенсирайки този момент. Виктория се надвеси напред на пръстите на краката си.
— Последен шанс, Райли — прошепна Едуард.
Лицето на Райли беше отчаяно, когато погледна към Виктория за отговор.
— Той е лъжецът, Райли — каза Виктория и устата ми зейна отворена в шок от звука на гласа й. — Казах ти за триковете им над ума. Знаеш, че обичам само теб.
Гласът й не беше силното, диво, котешко ръмжене, което бих съпоставила на лицето и стойката й. Беше мек, висок и детски, като сопранен звън. Този тип глас отиваше с руси къдрици и розова дъвка. Не звучеше реален, минавайки през разкритите й, блестящи зъби. Челюстта на Райли се стегна и той изправи рамене. Очите му се опразниха — в тях нямаше повече объркване, нито повече подозрения. Нямаше изобщо никакви мисли. Той се стегна за атака. Тялото на Виктория изглежда се тресеше, тя се беше извила толкова силно. Пръстите й бяха готови клещи, чакащи Едуард да се премести още един инч далеч от мен.
Ръмженето не дойде от никого от тях.
Тяло с форма на мамут излетя през центъра на входа към лагера, хвърляйки Райли на земята.
— Не! — извика Виктория с пронизващия си бебешки глас, изумена.
На ярд и половина пред мен, огромният вълк премина и скочи върху русия вампир. Нещо бяло и твърдо изплющя в скалите до краката ми. Свих се от страх от него. Виктория не отдели и един поглед за момчето, на което тъкмо се бе обяснила в любов. Очите й все още бяха върху мен, изпълнени с разочарование, толкова жестоки, че тя изглеждаше като умопобъркана.
— Не! — каза тя отново през зъби, когато Едуард започна да се премества към нея, блокирайки пътя й към мен.