Райли отново бе на крака, гледайки уродливо и изнемощяло, но успя да запрати жесток ритник в рамото на Сет. Чух костта да изхрущява. Сет отстъпи и започна да обикаля, накуцвайки. Райли беше протегнал ръцете си, готови, въпреки че изглежда му липсваше част от едната ръка…
Само на няколко ярда от тази борба, Едуард и Виктория сякаш танцуваха.
Не точно обикаляне, защото Едуард не й позволяваше да се приближи по-близо до мен. Тя се задвижи елегантно назад, местейки се от страна на страна, опитвайки се да намери дупка в защитата му. Той следеше обикалянето й гъвкаво, преследвайки я със съвършена концентрация. Започна да се премества просто частица от секундата преди тя да беше помръднала, четейки намеренията й в мислите й.
Сет замахна от страната на Райли и раздра нещо с отвратителен, стържещ звук.
Друго голямо бяло парче полетя към гората с последвало тупване. Райли ревна яростно и Сет подскочи назад — учудващо леко на краката си за неговите размери — като Райли замахна към него с една осакатена ръка.
Виктория криволичеше сега през дървесните стволове, в далечния край на малкия вход към откритото място. Тя се разкъсваше, краката й я дърпаха към безопасността, докато очите й гледаха с желание към мен, сякаш бях привличащ я магнит. Можех да видя изгарящото й желание да убие, предупреждаващ чрез инстинктите й. И Едуард можеше да го види.
— Не си отивай, Виктория — промърмори той със същия хипнотизиращ тон като преди. — Никога няма да получиш друг шанс като този.
Тя показа зъбите си и изсъска към него, но изглеждаше неспособна да се премести по-далеч от мен.
— Винаги можеш да избягаш по-късно — измърка Едуард. — Имаш предостатъчно време. Това всъщност правиш, нали? Ето защо Джеймс те е държал наоколо. Полезно, ако ти харесва да играеш смъртоносни игрички. Партньор с неестествен инстинкт за измъкване. Не трябваше да те оставя — можеше да използва уменията ти, когато го хванахме във Финикс.
Ръмжене премина през устните й.
— Макар че това е всичко, което някога си била за него. Глупаво е да прахосваш толкова много енергия, отмъщавайки за някой, който е по-малко привързан към теб, отколкото ловец към коня си. Ти никога не си била повече от едно удобство за него. Щях да знам.
Устните на Едуард се изтеглиха от едната страна, като докосна слепоочието си.
Със задавен крясък Виктория профуча извън дърветата отново, финтирайки настрани. Едуард отвърна и танцът започна отново.
Точно тогава, юмрукът на Райли хвана хълбока на Сет и ниско скимтене се задави от гърлото на Сет. Той отстъпи назад, раменете му трепереха сякаш се опитваше да се отърси от болката.
Моля те, исках да помоля Райли, но не можех да накарам мускулите си да отворят устата ми, да изтегля въздуха от дробовете си. Моля те, той е само дете!
Защо Сет не беше избягал? Защо не бягаше сега?
Райли беше скъсил разстоянието между тях отново, притискайки Сет към скалите до мен. Виктория изведнъж се заинтересува от съдбата на партньора си. Можех да я видя как от ъгълчето на очите си преценяваше дистанцията между мен и Райли. Сет захапа Райли, отблъсквайки го отново и Виктория изсъска.
Сет вече не накуцваше. Заобикаляйки, се приближи на няколко инча от Едуард: опашката му се отърка в гърба на Едуард, а очите на Виктория се разшириха.
— Не, той няма да ме нападне — каза Едуард отговаряйки на въпроса в главата й. Той се приближи още повече използвайки объркването й. — Ти ни осигури общ враг. Ти ни сплоти.
Тя изщрака със зъби, опитвайки се да се фокусира само върху Едуард.
— Погледни по-внимателно, Виктория — каза той тихо, разконцентрирайки я. — Той наистина ли е толкова подобен на чудовището, което Джеймс проследи през цял Сибир?
Тя отново се втренчи в него и обезумелият й поглед се насочваше ту към Едуард, ту към Сет, ту към мен, отново и отново.
— Не е същият? — изръмжа тя със сопрановия си глас на малко момиченце. — Невъзможно!
— Нищо не е невъзможно — прошепна Едуард, гласът му беше мек и кадифен, докато се приближаваше още по-близо до нея. — Освен това, което искаш. Никога няма да я докоснеш.
Тя разтърси глава бързо и рязко, противопоставяйки се на опита му да я отклони и се опита да го заобиколи, но той можеше да я блокира в мига, в който тя помисли за това действие. Лицето й се сгърчи от ярост и приклекна готова за скок — отново като лъвица, след което решително тръгна напред.
Виктория не беше неопитна новосъздадена, водена от инстинкта. Тя бе убиец. Дори аз можех да видя разликата между нея и Райли и знаех, че Сет нямаше да оцелее толкова дълго, ако се беше бил с този вампир.