Едуард се премести леко и когато се доближиха един друг, бяха като лъв срещу лъвица.
Танцът ускори темпото си.
Бяха като Алис и Джаспър на поляната, едно неясно ускоряване на движенията, само че танцът не бе с такава перфектна хореография. Чуваха се резки пукания и хрущене откъм скалите всеки път, когато някой се отклонеше от организацията си. Но те се движеха твърде бързо, за да мога да видя кой грешеше…
Райли се разсея от този яростен балет и очите му с уплаха потърсиха партньорката му. Сет нападна и откъсна още едно малко парче от вампира. Райли изрева и нанесе силен удар, който попадна в масивния гръден кош на Сет. Огромното тяло на Сет отхвръкна на десет метра във въздуха и падна с трясък върху каменната стена над главата ми с такава сила, която сякаш разтърси целия връх. Чух как дъха му излезе от дробовете му и бързо се дръпнах настрани, когато тялото му отскочи от камъка и падна на земята на няколко крачки от мен.
През стиснатите си зъби Сет издаде тих стон.
Остри парчета от сив камък се посипаха на главата ми, одрасквайки голата ми кожа. Едно остро парче се търкулна по дясната ми ръка и аз по рефлекс го улових. Стиснах пръсти около острото парче в момента, в който собствените ми инстинкти за оцеляване се събудиха; тъй като нямаше никаква възможност за бягство, тялото ми — без значение колко безсмислен опит бе — се приготви за битка. Усетих адреналина във вените си. Знаех, че шината се впива в дланта ми. Знаех, че това беше лошо за счупената кост в ръката ми. Знаех това, но не усещах болката.
Зад Райли, всичко, което можех да видя беше пламтящата коса на Виктория и един неясен бял образ.
Нарастващите разкъсвания и изпуквания, охканията и изплашеното съскане ме накараха да осъзная, че танцът се превръщаше в смъртоносен за единия.
Но за кого?
Райли се втурна към мен, червените му очи искрящи от ярост. Той с гняв се втренчи в безжизнената купчина пясъчна козина между нас и ръцете му — смазани и счупени се извиха като нокти на хищна птица. Устата му започна да се отваря все по-широко и по-широко, зъбите му проблеснаха и той се приготви да разкъса гърлото на Сет.
Обля ме втора вълна на адреналин, подобна на удар от ток и изведнъж всичко се изясни.
И двете битки наближаваха своя край. Сет щеше да загуби своята, а нямах никаква представа дали Едуард печелеше или губеше. Нуждаеха се от помощ. Нещо, което да отклони вниманието. Нещо, което да им даде възможност да се измъкнат. Ръката ми толкова здраво стисна острия камък, че една телчица от шината ми се скъса.
Бях ли достатъчно силна? Бях ли достатъчно смела? Колко навътре можех да забия грубия камък в тялото си? Щеше ли това да спечели достатъчно време на Сет, за да се изправи отново на крака? Щеше ли да се възстанови достатъчно бързо, за да има смисъл от саможертвата ми?
Насочих острието към ръката си, издърпвайки нагоре дебелия пуловер, за да оголя кожата си, след което натиснах острата част в сгъвката на лакътя си. Там вече имах дълъг белег от предишният си рожден ден. През онази нощ, течащата ми кръв беше достатъчна, за да ги накара да замръзнат на място за един миг. Молех се отново да стане така. Стегнах се и поех дълбоко дъх.
За миг Виктория се разконцентрира от звука, който издадох. Очите й се втренчиха за части от секундата в моите. В погледа й имаше странно съчетание на ярост и любопитство.
Не бях сигурна как съм чула този тих звук с всичките други шумове, които отекваха от каменната стена и звучаха в главата ми. Ударите на сърцето ми трябваше да бъдат достатъчно силни да го заглушат. Но за мига, в който гледах Виктория в очите си помислих, че чувам познат гневен тон.
И точно в тази част от секундата, танцът изведнъж рязко спря. Стана толкова бързо, че не можах да проследя поредицата от събития. Опитах се да ги възстановя в паметта си.
Виктория бе изхвърлена от неясното очертание и се удари по средата на един висок смърч. Падна на земята и веднага се приготви за скок.
Едновременно, Едуард — толкова бърз, че сякаш беше невидим, се обърна назад и сграбчи неподозиращия Райли за ръката. Изглеждаше сякаш Едуард забива крак в гърба на Райли и го хвърли…
Малкото пространство се изпълни с болезнения писък на Райли.
В същия този миг Сет скочи на крака, скривайки голяма част от гледката ми.
Но все още можех да видя Виктория. И въпреки че изглеждаше странно осакатена — като че ли не можеше да се изправи напълно — виждах усмивката, която бях сънувала да проблясва на жестокото й лице.
Тя се приведе и скочи.
Нещо малко и бяло изсвистя във въздуха и се удари в нея, докато тя скачаше. Звукът прозвуча като експлозия и я отхвърли към другото дърво, което се скърши по средата. Отново падна на крака приведена и готова, но Едуард вече се беше върнал на мястото си.