Облекчение изпълни сърцето ми, когато видях, че той стои изправен и непокътнат.
Виктория ритна нещо настрани с босия си крак — оръжието, което бе нарушило нападението й. То се търкулна към мен и осъзнах какво бе то.
Стомахът ми се преобърна.
Пръстите все още се мърдаха, вкопчвайки се в стръкчетата трева, ръката на Райли започна да се влачи безцелно наоколо.
Сет отново обикаляше около Райли и сега Райли отстъпваше. Той отстъпваше назад от приближаващия върколак, лицето му — изпълнено с болка. Вдигна единствената си ръка, отбранително.
Сет се втурна към Райли и вампирът очевидно загуби равновесие. Видях Сет да забива зъби в рамото на Райли и да откъсва нещо, отскачайки назад.
С пронизващ слуха метален писък, Райли загуби и другата си ръка.
Сет разтърси глава и метна ръката в гората. Накъсаният съскащ звук, който се процеждаше през зъбите му, звучеше подигравателно.
Райли изпищя измъчено.
— Виктория!
Виктория дори не трепна от звука на името си. Очите й дори за миг не погледнаха към партньора й.
Сет се хвърли напред със силата на кран. Тласъкът запрати и Сет, и Райли в дърветата, където металическото скриптене бе съпроводено от писъците на Райли. Писъците изведнъж прекъснаха, докато звуците от камък разкъсван на парчета продължиха. Въпреки че дори не погледна Райли за сбогом, Виктория сякаш осъзна, че е останала сама. Тя започна да отстъпва от Едуард, а в очите й пламтеше яростно разочарование.
Тя ми хвърли един кратък, изпълнен с болка поглед, след което започна да отстъпва още по-бързо.
— Не — прошепна Едуард с изкусителен глас. — Остани за още малко.
Тя рязко се обърна и се втурна към сигурността на гората подобно на стрела изстреляна от лък.
Но Едуард беше по-бърз — като изстрелян куршум. Той я улови за гърба в началото на гората и с една последна проста стъпка танцът завърши.
Устните на Едуард се плъзнаха по врата й подобно на милувка. Ужасният шум, идващ от усилията на Сет, заглуши всеки друг шум и затова не се чу ясен звук, който би показал, че това е сцена на насилие. Той спокойно можеше и просто да я целува.
И след това огнената буйна коса вече не бе свързана с останалата част от тялото й. Трептящите огнени къдри паднаха на земята и отскочиха още веднъж преди да се търкулнат към дървото.
25. ОГЛЕДАЛО
Направих усилие да помръдна очите си, широко отворени и замръзнали в шок, за да мога да не зяпам от прекалено близо овалния предмет, обвит от кичури трепереща огнена коса. Едуард отново бе в движение. Бърз и хладно делови, той осакатяваше обезглавения труп.
Не можех да отида при него — не можех да накарам краката ми да ме послушат, те сякаш бяха оковани за земята. Но изследвах подробно всяко негово действие, търсейки по него някаква следа от нараняване. Сърцето ми си възвърна здравословния ритъм, когато не открих никакви рани. Той беше гъвкав и грациозен както винаги. Не виждах дори дрехите му някъде да се бяха разкъсали.
Той не погледна към мен — там, където бях замръзнала в ужас — докато трупаше на купчина все още мърдащите крайници и ги покри със сухи борови иглички. Не срещна шокирания ми поглед и когато хукна в гората след Сет.
Нямах време да се възстановя преди те двамата със Сет да се върнат, ръцете на Едуард бяха пълни с части от Райли. Сет носеше голямо парче — торса му — в устата си. Добавиха товара си към купчината и Едуард извади сребрист правоъгълен предмет от джоба си. Той натисна бутончето на запалката и приближи пламъка към изгнилото дърво. То веднага се запали — дълги езици оранжев огън плъзнаха бързо по кладата.
— Донеси всяко парче — каза Едуард с нисък глас на Сет.
Заедно, вампирът и върколакът претърсиха мястото, от време на време хвърляйки малки късове от мраморния труп в пламъците. Сет държеше парчетата със зъби. Мозъкът ми още не работеше достатъчно добре, за да разбера защо не се бе преобразил и да използва ръцете си. Едуард продължаваше да гледа само това, което вършеше.
И ето че вече свършиха, а силният огън изпращаше пурпурен задушаващ стълб към небето. Дебелият пушек се виеше бавно нагоре, изглеждайки по-огромен отколкото трябваше; миришеше на горящ тамян, а тази миризма не беше приятна. Беше прекалено тежка и силна.
Сет отново издаде онзи кикотещ звук дълбоко от гърдите си.
Усмивка пробяга по напрегнатото лице на Едуард.
Той протегна ръката си, дланта му — свита в юмрук. Сет се озъби, разкривайки дълга редица от остри като нож зъби и допря нос до ръката на Едуард.