— Ах, младо момиче, той не е този, който може да ти предложи това — промърмори Джейн като сега гласът й бе странно любезен. — За нарушаването на правилата има последствия.
Бри я зяпна неразбиращо.
Джейн погледна Карлайл.
— Сигурни ли сте, че това са всички? Ами другата половина, която се е отделила?
Лицето на Карлайл бе съвсем гладко, когато той кимна.
— Ние също се разделихме.
Джейн се усмихна половинчато.
— Не мога да отрека, че съм впечатлена — големите сенки зад нея замърмориха в знак на съгласие. — Никога не съм виждала група да устоява така на такова голямо нападение. Знаете ли за какво е било всичко това? Изглежда ми като доста крайно поведение, вземайки предвид начина, по който живеете тук. И защо момичето е било ключът към това? — очите и се спряха неохотно върху мен за един кратък миг.
Потреперих.
— Виктория имаше зъб на Бела — каза й Едуард със студен глас.
Джейн се засмя — звукът беше като леещо се злато, щастлив детски смях.
— Изглежда тя предизвиква доста силни реакции от страна на нашия вид — отбеляза тя, усмихвайки се право към мен с ангелско лице.
Едуард се напрегна. Погледнах към него навреме, за да видя как лицето му се извръща и отново се насочва към Джейн.
— Може ли да не го правиш, моля? — попита той с плътен глас.
Джейн отново се изсмя леко.
— Само проверявам. Както виждаш няма пострадали.
Потреперих, благодарна от дъното на душата си, че малката странна повреда в системата ми, която ме защити от Джейн последния път, когато се срещнахме, все още действаше. Ръката на Едуард се затегна около кръста ми.
— Е, явно не е останало много работа за нас. Странно — каза Джейн с отново завръщаща се апатия в гласа. — Не сме свикнали да се отплащаме незаслужено. Жалко, че изпуснахме битката. Изглежда е била интересна за гледане.
— Да — отговори й Едуард бързо с остър глас. — А бяхте толкова близо. Срамота е, че не пристигнахте само половин час по-рано. Може би тогава щяхте да изпълните намеренията си.
Джейн срещна погледа на Едуард с непоколебими очи.
— Да. Колко жалко, че нещата се случиха така, нали?
Едуард кимна веднъж на себе си, подозренията му се бяха потвърдили.
Джейн отново се обърна към новосъздадената Бри с напълно отегчено лице.
— Феликс? — каза провлачено тя.
— Почакайте — прекъсна Едуард.
Джейн повдигна една вежда, но Едуард гледаше Карлайл, докато говореше с настоятелен глас.
— Ние можем да й обясним правилата. Тя изглежда би искала да се научи. Не е знаела какво е правела.
— Разбира се — отговори Карлайл. — Бихме могли със сигурност да поемем отговорност за Бри.
Изражението на Джейн се раздвояваше от развеселеност и неверие.
— Не правим изключения — рече тя. — И не даваме втори шанс на никого. Това е лошо за репутацията ни. Което ми напомня… — изведнъж очите й отново се бяха втренчили в мен и ангелското й лице се набръчка в усмивка. — Кай ще бъде толкова заинтересован от факта, че още си човек, Бела. Може би ще реши да намине.
— Имаме насрочена дата — каза Алис на Джейн, проговаряйки за пръв път. — Може би ние ще ви посетим след няколко месеца.
Усмивката на Джейн се изпари и тя сви рамене безразлично, без да поглежда към Алис. Тя се извърна отново към Карлайл.
— Беше ми приятно да те срещна, Карлайл — мислех, че Аро преувеличава. Е, до следващата ни среща…
Карлайл кимна, изражението му изглеждаше засегнато.
— Феликс, погрижи се за това — каза Джейн с напълно отегчен глас, кимайки към Бри. — Вече искам да се прибирам вкъщи.
— Не гледай — прошепна Едуард в ухото ми.
Имах доста силно желание да направя това, което ми каза. Бях видяла повече от достатъчно за един ден — повече от достатъчно даже за цял един живот. Стиснах здраво очи и извърнах глава към гърдите на Едуард.
Но все още чувах.
Първо чух плътно ръмжащо буботене и след него пронизителен писък, който ми беше ужасяващо познат. Звукът спря рязко и единственото, което се чуваше после, бе отвратителното хрускане и трошене на кости.
Едуард започна тревожно да разтрива раменете ми с една ръка.
— Хайде — каза Джейн и аз погледнах точно когато гърбовете на фигурите със сиви плащове бавно започнаха да се отдалечават от виещия се пушек. Миризмата на тамян отново бе силна — и съвсем прясна.
Сенките със сивите наметала изчезнаха в плътната мъгла.
26. МОРАЛ
Рафтът в банята на Алис бе пълен с хиляди различни козметични продукти и всички с цел разкрасяване на лицето. Тъй като всички в тази къща бяха перфектни, а и едновременно с това кожата им бе непромокаема, можех само да се засмея, че е купила всички тези неща за мен. Загледах се в етикетите и останах като гръмната заради прахосването на пари от страна на Алис.