— Няма проблеми, татко. Няма. Наистина ли мислиш, че Джейк е добре?
— Разбира се, Бела, не се тревожи. Беше съвсем на себе си, щом се шегуваше с мен.
— Шегувал се е с теб? — попитах леко шокирана.
— Да, между нападките за нечия майка и напразното споменаване на Господ, каза: „Обзалагам се, че точно сега си щастлив, че тя обича Кълън, а не мен, нали, Чарли?“
Извърнах се отново към хладилника, за да не види лицето ми.
— И нямаше начин да споря. Едуард е по-зрял от Джейкъб, когато става въпрос за безопасността ти, това му го признавам.
— Джейкъб е достатъчно зрял — промърморих защитаващо. — Сигурна съм, че вината за катастрофата не е била негова.
— Странен ден е днес — замисли се Чарли след минута. — Знаеш ли, не вярвам в суеверията или другите подобни глупости, но това беше странно… сякаш Били знаеше, че нещо лошо ще се случи с Джейк. Цяла сутрин беше нервен като пуйка на заколение преди Деня на благодарността. Даже мисля, че не е чул и дума от това, което му казах. И тогава, още по-странното — помниш ли, когато имахме проблеми с онези вълци през февруари и март?
Наведох се, за да извадя тигана за пържене от долапа, като използвах възможно най-дълго времето на това действие, за да крия лицето си.
— Да — промърморих аз.
— Надявам се да нямаме повече такива проблеми. Тази сутрин, докато бяхме навън с лодката, а Били не обръщаше никакво внимание нито на мен, нито на рибата, когато изведнъж чухме вълчо виене, идващо от горите. Звучеше като повече от един вълк и, Боже, беше доста силно. Чуваше се сякаш бяха в самото село. Най-странното бе, че Били обърна лодката и я подкара право към пристанището, все едно го бяха повикали. Дори не ме чу, когато го попитах какво прави.
— Звукът спря преди да спрем на пристанището. Но изведнъж Били се забърза ужасно много да не пропусне мача, въпреки че до него оставаха още няколко часа. Мърмореше някакви безсмислици за по-ранно предаване… на игра на живо? Казвам ти, Бела, беше доста странно.
— Е, той все пак намери някакъв мач, който искал да гледа, но изобщо и не го гледаше. Все беше на телефона, обаждаше се на Сю, Емили и на дядото на приятеля ти Куил. Не можах съвсем да разбера какво го глождеше — той просто говореше с тях, просто обикновени разговори.
— Тогава звукът започна отново много близо до къщата. Никога не бях чувал подобно нещо — чак тръпки ме побиха. Попитах Били, като трябваше да крещя, за да надвикам рева, дали е залагал капани в двора си. Звучеше сякаш животното го боли много.
Потреперих, но Чарли толкова се бе увлякъл в разказването, че не забеляза.
— Разбира се, бях забравил това, защото точно тогава Джейк се прибра. Преди минута виеше вълкът и след секунда не го чувах вече — Джейк кълнеше и заглуши всякакъв звук. Явно белите му дробове са доста по-големи отколкото предполага ръстът му.
Чарли направи пауза за около минута, стоеше със замислено лице.
— Колко странно, че все пак от цялата бъркотия излезе нещо хубаво. Мислех, че няма да преодолеят предразсъдъците си срещу семейство Кълън. Но някой се обади на Карлайл и си личеше, че Били беше благодарен, когато той се появи. Мислех, че е по-добре да заведем Джейк в болница, но Били искаше да го остави у тях и Карлайл се съгласи. Предполагам, че Карлайл знае кое е най-добре в случая. Много благородно от негова страна да разтегне обхвата си на работа така.
— И… — той направи отново пауза, сякаш не искаше съвсем да казва, каквото беше си наумил. Въздъхна и после продължи. — И Едуард беше наистина много… любезен. Изглеждаше разтревожен за Джейкъб точно колкото теб — сякаш това беше брат му, лежащ там. Погледът му… — Чарли поклати глава. — Той е добро момче, Бела.
— Ще се опитам да го запомня. Макар че нищо не обещавам — той ми се ухили.
— Няма да те принуждавам — промърмори той, изтегна краката си и изпъшка.
— Хубаво е да си у дома. Няма да повярваш колко пренаселена става малката къщичка на Били. Седем от приятелите на Джейк се бяха наблъскали в малката входна стаичка — едва можех да дишам. Забелязала ли се колко едри са всички килайетски момчета?
— Да.
Чарли ме зяпна, очите му внезапно се фокусираха повече.
— Наистина, Бела, Карлайл каза, че Джейк ще се събуди скоро. Каза, че изглеждало много по-зле отколкото било всъщност. Той ще се оправи.
Само кимнах.
Джейкъб изглеждаше толкова… странно чуплив, когато отидох да го видя, възможно най-скоро след като Чарли си бе отишъл. Беше почти целият в скоби — Карлайл каза, че нямало нужда от гипс, тъй като той оздравявал много бързо. Лицето му беше бледо и изпито, в дълбоко безсъзнание. Чуплив. Макар че беше много едър, изглеждаше много чуплив. Може би това беше просто въображението ми, комбинирано с факта, че трябваше да се разделя с него, разбивайки му сърцето.