На около 25. Това допринесе за кашата в главата ми. Но си спомних онова внезапно израстване — спомних си как се промени пред очите ми. Спомних си как изглеждаше различен всеки следващ ден… Поклатих глава, чувствах се замаяна.
— Е, искаш ли да чуеш за Сам или още ще ми крещиш за неща, които са извън моя контрол?
Поех дълбоко въздух.
— Извинявай. Възрастта е болна тема за мен. Това просто ме изнервя.
Джейкъб се напрегна и изглеждаше така, сякаш се чуди как да назове нещо. Понеже не исках да говорим за наистина болни теми, като плановете ми за бъдещето или за може би нарушени от плановете ми договори, му напомних.
— Значи щом веднъж е разбрал какво става и е имал до себе си Били, Хари и господин Атеара, на Сам вече не му е било толкова трудно. И, както ти каза, има и хубави страни… — поколебах се за момент. — Защо Сам ги мрази толкова? Защо му се иска и аз да ги мразя?
Джейкъб въздъхна.
— Това е наистина странно нещо.
— Специалистка съм в странните неща.
— Да, знам — ухили се той и после продължи. — Та, правилно. Сам знаел вече какво става и почти всичко било добре. До голяма степен животът му се бил върнал към, е, не към нормално. Но към по-добро. — Тогава изражението на Джейкъб се стегна, сякаш му предстоеше нещо наистина болезнено. — Сам не можел да каже на Лия. Ние не трябва да казваме на никой, който не бива да знае. И всъщност не било много безопасно за него да бъде около нея — но той излъгал, както направих аз с теб. Лия била бясна, че той не й казвал какво ставало — къде е бил, къде ходел нощем, защо винаги бил толкова изтощен — но се получавало с общите им усилия. Опитали се. Те наистина се обичали.
— Тя разбрала ли? Това ли е станало?
Той поклати глава.
— Не, не бил това проблемът. Братовчедка й, Емили Йанг, дошла да я посети един уикенд от резервата Макаа.
— Емили и Лия са братовчедки? — ахнах аз.
— Втори. Въпреки че са доста близки. Като малки бяха като сестри.
— Това е… ужасно. Как е могъл Сам…? — загубих мисълта си, клатейки глава.
— Не го съди още. Никой ли не ти е казвал… всъщност, чувала ли си някога за отпечатването?
— Отпечатване? — повторих учудено. — Не. Какво означава това?
— Това е от онези странни и фантастични неща, с които се сблъскваме. Не се случва не всеки. Всъщност, това е по-скоро рядкост, не правило. Дотогава Сам бил чул всички истории, които всички смятахме, че са легенди. Той е чул за отпечатването, но не е и мечтал…
— Какво е това? — подтикнах го да продължи.
Погледът на Джейкъб се изгуби в океана.
— Сам наистина обичал Лия. Но когато видял Емили, нищо вече нямало значение. Понякога… не знаем точно защо… но така намираме своите половинки. — Очите му просветнаха към мен, а лицето му поруменя. — Имам предвид… нашите сродни души.
— По какъв начин? Любов от пръв поглед? — подсмихнах се аз.
Джейкъб обаче не се усмихваше. Тъмните му очи ме гледаха критично, заради начина, по който бях реагирала.
— Малко по-мощно е от това. По-безусловно.
— Извинявай — промърморих. — Говориш сериозно, нали?
— Да.
— Любов от пръв поглед? Но по-силно? — гласът ми все още звучеше престорено и той усети това.
— Не е лесно за обясняване. Както и да е, няма значение. — Той сви рамене безразлично. — Искаше да знаеш какво е станало със Сам, че да го накара да мрази толкова много вампирите задето се е променил, да го накара да мрази себе си. И точно това е станало. Той разби сърцето на Лия. Отрекъл се от всяко обещание, което й дал. И всеки ден той вижда обвинението в очите й и знае, че тя е права.
Внезапно той спря да говори, сякаш беше казал, нещо, което не е искал да каже.
— Как се е справила Емили с това? Щом е била толкова близка с Лия…? — Сам и Емили бяха съвършено и точно един за друг, две парчета от пъзел, които си съвпадаха идеално. И все пак… как се беше справила Емили с факта, че той е принадлежал на друга? Нейната почти сестра.
— Тя била наистина ядосана, първоначално. Но е трудно да устоиш на това ниво на обвързване и обожание. — Джейкъб въздъхна. — И тогава, Сам можел да й каже всичко. Няма правила, които да те възпират, когато намериш половинката си. Знаеш ли как е пострадала тя?
— Да. — Историята за Форкс беше, че тя е била нападната от мечка, но аз знаех тайната. Върколаците са нестабилни, беше казал Едуард. Хората около тях могат да пострадат.
— Е, достатъчно странно, но така са разрешили проблема. Сам бил толкова ужасен, толкова отвратен от себе си, толкова изпълнен с омраза заради това, което й сторил… Щял да се хвърли под гумите на някой автобус, ако тя би се почувствала по-добре. Би го направил всъщност, само за да избяга от станалото. Той бил просто съсипан… Тогава, някак, тя била тази, която го утешавала, а след това…