Той сложи пръст на устните ми.
— Дай ми две секунди — прошепна той. — Не мърдай.
Замръзнах пред вратата и той… изчезна. Той се движеше толкова бързо, че Чарли изобщо не би могъл да го види как минава.
Преди да си бях събрала мислите достатъчно, за да преброя до две, той вече се беше върнал. Той обви с ръка кръста ми и ме придърпа бързо към кухнята. Очите му шареха по стаята и той ме хвана срещу тялото си, сякаш ме защитаваше от нещо. Хвърлих бърз поглед към Чарли, който още беше на кушетката, но той старателно ни игнорираше.
— Някой е бил тук — промърмори той в ухото ми, след като ме издърпа в дъното на кухнята. Гласът му беше напрегнат; беше трудно да го чуя заради силния звук на пералнята.
— Кълна се, че никакви върколаци… — започнах аз.
— Не е един от тях — прекъсна ме той бързо, клатейки глава. — Един от нас е.
Тонът му ясно показваше, че не е член от семейството му.
Усетих как кръвта се дръпва от лицето ми.
— Виктория? — задавих се аз.
— Не е миризма, която познавам.
— Някой от Волтури — предположих аз.
— Вероятно.
— Кога?
— Затова мисля, че са били те, не е било отдавна. По-рано тази сутрин докато Чарли е спял. И който и да е бил, не го е докоснал, значи е имал друга цел.
— Търси мен.
Той не отговори. Тялото му замръзна като статуя.
— За какво си шепнете там вие двамата? — попита Чарли подозрително, заобикаляйки ъгъла с празна купа от пуканки в ръцете.
Почувствах как позеленявам. Вампир беше влизал в къщата, за да ме търси, докато Чарли е спял. Паниката ме завладя и запуши гърлото ми. Не можех да отговоря, просто го гледах с ужас.
Изражението на Чарли се промени. Внезапно той се хилеше.
— Ако вие двамата се карате… е, няма да ви прекъсвам.
Докато все още се хилеше, той остави купата в мивката и спокойно излезе от стаята.
— Да вървим — каза Едуард с нисък твърд глас.
— Но Чарли! — страхът притискаше гърдите ми, като правеше дишането ми трудно.
Той го обмисли за стотна от секундата и изведнъж телефонът беше в ръката му.
— Емет — промърмори той в слушалката. Той започна да говори толкова бързо, че не можех да разбера думите му. Разговорът трая малко повече от минута. После той ме подбутна към вратата.
— Емет и Джаспър са на път — прошепна той, когато почувства съпротивлението ми. — Ще минат през горите. Чарли ще е добре.
Тогава вече го оставих да ме изведе, прекалено паникьосана, за да мисля ясно. Чарли срещна уплашените ми очи със самодоволна усмивка, която бързо се превърна в объркване. Едуард ме изведе навън още преди Чарли да е казал нещо.
— Къде отиваме? — не можех да спра да шептя, дори след като вече бяхме в колата.
— Да говорим с Алис — отвърна ми той, гласът му нормално силен, но мрачен.
— Мислиш, че тя може би е видяла нещо?
Той гледаше пътя с втренчен поглед.
— Може би.
Чакаха ни, както беше казал Едуард по телефона. Беше все едно си в музей, всички бяха като статуи, замръзнали в различни пози на напрежение.
— Какво е станало? — попита Едуард настоятелно веднага щом прекрачихме прага на вратата. Бях изненадана да видя, че той се мръщи на Алис, а ръцете му бяха свити в юмруци.
Алис стоеше с ръце здраво кръстосани пред гърдите й. Само устните й се движеха.
— Нямам представа. Не видях нищо.
— Как е възможно това? — просъска той.
— Едуард — казах аз с тих укор. Не ми харесваше когато говореше така на Алис.
Карлайл прекъсна всичко с успокоителен глас.
— Това не е точна наука, Едуард.
— Той е бил в нейната стая, Алис. Можеше все още да е там — да я чака.
— Щях да го видя.
Едуард хвърли ръцете си нагоре от гняв.
— Наистина? Сигурна си?
Гласът на Алис беше леден, когато тя му отговори.
— Вече ме накара да следя решенията на Волтури, да следя за завръщането на Виктория, да следя всяка стъпка на Бела. Искаш да добавиш още някого ли? Трябва да наблюдавам Чарли или стаята на Бела, или къщата, или цялата улица също ли? Едуард, ако се опитвам да правя прекалено много, нещата ще започнат да ми се изплъзват.
— Изглежда вече са ти се изплъзнали — сопна се Едуард.
— Тя не е била в опасност. Нямало е какво да видя.
— Щом гледаш Италия, защо не си ги видяла да изпращат…?
— Не мисля, че са те — настоя Алис. — Щях да ги видя.
— Кой друг би оставил Чарли жив?
Потреперих.
— Не знам — рече Алис.
— Много полезно.
— Престани, Едуард — прошепнах аз.
Той се обърна към мен, лицето му все още разгневено, зъбите му стиснати. Той ме гледаше така половин секунда и после, изведнъж, изпусна парата. Очите му се разшириха, а челюстта му се отпусна.