— Права си, Бела. Съжалявам. — Той погледна към Алис. — Прости ми, Алис. Не трябваше да си го изкарвам на теб. Това беше непростимо.
— Разбирам — увери го Алис. — Нито съм щастлива от това.
Едуард пое дълбоко дъх.
— Добре, да погледнем на това логически. Какви са възможностите?
Всички веднага се поотпуснаха. Алис се отпусна и се облегна на кушетката. Карлайл тръгна бавно към нея, погледът му беше надалеч. Есме седна на дивана пред Алис, сгъвайки краката си на седалката. Само Розали остана неподвижна, с гръб към нас, гледайки през стъклото, служещо за стена.
Едуард ме придърпа към дивана и седнах до Есме, която се посмести, за да ме прегърне с една ръка. Той задържа ръката ми здраво в двете свои.
— Виктория? — попита Карлайл.
Едуард поклати глава.
— Не. Не познах миризмата. Може да е бил някой от Волтури, някой, който никога не съм срещал…
Алис също поклати глава.
— Аро все още не е казвал на никого да я провери. Ще видя това. Чакам го.
Едуард рязко вдигна глава.
— Гледаш за официално нареждане.
— Мислиш, че някой действа по собствена воля? Защо?
— Идея на Кай — предположи Едуард, лицето му отново напрегнато.
— Или на Джейн… — каза Алис. — Те двамата имат възможността да изпратят непознато лице…
Едуард се намръщи.
— И мотивацията.
— Въпреки всичко, няма никакъв смисъл — рече Есме. — Ако който и да е бил е чакал Бела, Алис щеше да го види. Той — или тя — не е имал намерение да нарани Бела. Или Чарли.
Свих се при изричането на името на баща ми.
— Всичко ще е наред, Бела — прошепна Есме, галейки косата ми.
— Но каква е била целта тогава? — замисли се Карлайл.
— Проверяват дали съм още човек? — предположих аз.
— Възможно е — каза той.
Розали въздъхна достатъчно силно, че да я чуя. Тя се беше размърдала, а лицето й беше обърнато в очакване към кухнята. От друга страна, Едуард изглеждаше обезсърчен.
Емет нахлу в кухнята, с Джаспър точно зад него.
— Отдавна е заминал, преди часове — съобщи Емет разочаровано. — Следата отиде на изток, после на юг и изчезна в един страничен път. Чакал е кола.
— Лош късмет — измърмори Едуард. — Ако беше тръгнал на запад… е, щеше да е добре кучетата да свършат нещо полезно.
Трепнах и Есме разтри рамото ми.
Джаспър погледна Карлайл.
— Никой от нас не го разпозна. Но ето — той протегна ръка, в която държеше нещо зелено и смачкано. Карлайл го взе от него и го задържа пред лицето си. Видях, докато преминаваше от една ръка в друга, че беше счупено листо от папрат. — Може би ти ще познаеш миризмата.
— Не — рече Карлайл. — Не ми е позната. Никой, който някога съм срещал.
— Може би гледаме на това по грешен начин. Може би е съвпадение… — започна Есме, но спря, когато видя скептичните изражения на останалите. — Нямам предвид, че е съвпадение фактът, че непознат е избрал наслуки къщата на Бела и я е посетил. Исках да кажа, че може този някой да е бил просто любопитен. Миризмата ни е навсякъде около нея. Може да се е чудел какво ни привлича там?
— Защо тогава не е дошъл направо тук? Ако е бил любопитен? — настоя Емет.
— Ти би го направил — рече Есме с внезапно мила усмивка. — Ние, останалите обаче не сме толкова директни. Семейството ни е много голямо — той или тя може би се е уплашил. Но Чарли не е наранен. Тогава не би трябвало да е враг.
Просто любопитен. Както Джеймс и Виктория бяха първоначално? Мисълта за Виктория ме накара да потреперя като лист, макар че едно от нещата, за които бяха сигурни, беше, че не е била тя. Поне не този път. Тя щеше да продължи да спазва собствените си правила. А това беше просто някой друг, някой непознат.
Бавно осъзнах, че вампирите вземат много по-голямо участие в света отколкото си мислех преди. Колко ли пъти средно човек се бе сблъсквал с тях без изобщо да разбере? Колко ли смъртни случаи несъзнателно бяха обявени за престъпления и инциденти, а всъщност се дължаха на тяхната жажда? Колко ли претъпкан щеше да е този нов свят когато най-накрая се присъединях към него?
От забуленото ми бъдеще ме побиха тръпки.
Кълънови размишляваха над думите на Есме с различни изражения. Виждах, че Едуард не беше съгласен с теорията й, а на Карлайл много му се искаше тя да е права.
Алис сви устни.
— Не мисля така. Времетраенето беше съвсем точно… посетителят е бил много внимателен да не осъществи контакт. Почти сякаш той или тя е знаел, че аз ще видя…
— Може да е имал други причини да не осъществи контакт — напомни й Есме.
— Има ли всъщност значение кой е бил? — попитах аз. — Просто възможността някой да ме е търсил… не е ли достатъчна причина? Не бива да чакаме до завършването.