— Не, Бела — бързо каза Едуард. — Не е толкова лошо. Ако наистина си в опасност, ще разберем.
— Помисли за Чарли — напомни ми Карлайл. — Помисли колко болка ще му причиниш, ако изчезнеш.
— Аз мисля за Чарли! Той е този, за когото се тревожа! Ами ако малкият ми гост е бил жаден миналата нощ? Докато съм около Чарли, той също е мишена. Ако нещо му се случи, аз ще съм виновна!
— Едва ли, Бела — каза Есме, като погали отново косата ми. — И нищо няма да се случи на Чарли. Просто ще трябва да бъдем малко по-внимателни.
— По-внимателни? — повторих невярващо.
— Всичко ще е наред, Бела — обеща Алис.
Едуард стисна ръката ми.
И можех да видя по всяко едно от красивите им лица, че нищо, което кажа, няма да промени мнението им.
Возенето до вкъщи беше тихо. Бях много разочарована. Против убеждението си, бях все още човек.
— Няма да бъдеш сама и за секунда — обеща Едуард, докато ме караше към дома на Чарли. — Някой от нас винаги ще бъде там. Емет, Алис, Джаспър…
Въздъхнах.
— Това е глупаво. Ще се отегчат дотолкова, че ще трябва сами да ме убият, колкото да имат какво да правят.
Едуард ме погледна кисело.
— Колко весело, Бела.
Чарли беше в добро настроение, когато се върнахме. Той забелязваше напрежението между мен и Едуард и го разбираше погрешно. Гледаше ме как събирам вечерята му със самодоволна усмивка на лице. Едуард се извини за момент, че отива да провери нещо и аз го извиних, но Чарли почака той да се върне, за да ми предаде съобщенията.
— Джейкъб пак се обади — каза той веднага щом Едуард влезе в стаята. Запазих лицето си безразлично докато сервирах.
— Това престъпление ли е?
Чарли се намръщи.
— Не бъди дребнава, Бела. Той звучеше наистина зле.
— Джейкъб плаща ли ти за всичкия пиар или си доброволец?
Чарли ми мърмори нещо несвързано докато храната не премахна изкуственото му оплакване.
Макар че не го разбра, той намери границата.
Животът ми сега приличаше много на игра на зарове — дали следващия път като хвърля, няма да ми се паднат „змийски очи“? Ами ако нещо наистина ми се случеше? Изглеждаше по-лошо от дребнавост да оставя Джейкъб да се чувства виновен за това, което ми е казал.
Но не исках да разговарям с него, когато Чарли е наоколо и да слуша всяка моя дума, за да не кажа нещо, което не трябва. Мислейки си за това, започнах да завиждам на отношенията между Джейкъб и Били. Колко беше лесно да живееш с някого, от когото нямаш тайни. Значи щях да почакам до сутринта. Със сигурност нямаше да умра през нощта, а и все пак нямаше да го заболи много повече, ако се чувства виновен още 12 часа. Дори можеше да е добре за него.
Когато Едуард официално си тръгна за вечерта, се зачудих кой ли е отвън в проливния дъжд, да ни държи под око с Чарли. Почувствах се ужасно при мисълта, че е Алис или който и да е друг, но все пак удобно. Трябваше да призная, че е хубаво, да знам, че не съм сама. А Едуард се върна за рекордно бързо време.
Той ми пя, за да ме приспи отново и — дори в безсъзнание, знаех, че той е там — спах съвсем спокойно, без кошмари.
Сутринта Чарли отиде за риба със заместника си Марк, преди да съм станала. Реших да използвам липсата на зоркия му поглед, за да се проявя като божествена.
— Ще се сдобря с Джейкъб — предупредих Едуард след като закусих.
— Знаех, че ще му простиш — каза той със спокойна усмивка. — Да таиш злоба не е сред многото ти таланти.
Извъртях очи, но бях доволна. Изглежда Едуард наистина беше приключил с това анти-върколашко нещо.
Не бях поглеждала часовника докато той не удари. Беше малко рано за обаждания и се притесних, че може да събудя Били и Джейк, но някой вдигна веднага след второто позвъняване, така че надали е бил много далеч от телефона.
— Ало? — каза мрачен глас.
— Джейкъб?
— Бела! — възкликна той. — О, Бела, толкова съжалявам! — той леко се задави в думите си в бързината си да ги изрече. — Кълна се, нямах това предвид. Просто се държах глупаво. Бях ядосан — но това не е извинение. Това беше най-тъпото нещо, което съм казвал през живота си и съжалявам. Не ми се сърди, моля те. Моля те? Ще си изтеглиш и късметче — роб до живот — трябва само да ми простиш.
— Не съм сърдита. Прощавам ти.
— Благодаря ти — издиша той пламенно. — Не мога да повярвам, че бях такъв кретен.
— Не се тревожи за това — свикнала съм.
Той се засмя, бликащ от облекчение.
— Мини насам да ме видиш — помоли той. — Искам да ти се реванширам.
Смръщих се.
— Как?
— Както поискаш. Гмуркане от скалите — предложи той, смеейки се отново.
— О, това е чудесна идея.
— Ще те пазя — обеща той. — Независимо какво искаш да правим.
Погледнах към Едуард. Лицето му беше много спокойно, но бях убедена, че сега не е моментът.
— Не точно сега.
— Той не е особено развълнуван за това, нали? — гласът на Джейкъб беше засрамен, по-скоро горчив, по изключение.
— Не това е проблемът… Има… ами, има друг проблем, който е много по-тревожещ от досаден тийнейджър върколак… — опитах да запазя тона си шеговит, но не успях да го заблудя.
— Какво не е наред? — настоя той.
— Ам — не бях сигурна какво трябва да му кажа.
Едуард протегна ръка за слушалката. Погледнах внимателно лицето му. Изглеждаше достатъчно спокоен.
— Бела? — попита Джейкъб.
Едуард въздъхна, приближавайки още протегнатата си ръка към слушалката.
— Имаш ли нещо против да говориш с Едуард? — попитах загрижено. — Той иска да говори с теб.
Дълга пауза.
— Добре — съгласи се най-накрая Джейкъб. — Това би трябвало да бъде интересно.
Подадох телефона на Едуард; надявах се, че може да разчете предупреждението в очите ми.
— Здравей, Джейкъб — рече Едуард, съвършено любезен.
Тишина. Прехапах устна, опитвайки се да позная как е отговорил Джейкъб.
— Някой е бил тук — не е миризма, която познавам — обясни Едуард. — Глутницата ви да е попадала на нещо ново?
Нова пауза, Едуард кимаше на себе си, без следа от изненада.
— Ето и проблемът, Джейкъб. Няма да изпускам Бела от поглед докато не се погрижа за това. Нищо лично…
Тогава Джейкъб го прекъсна и можех да чуя бученето от гласа му в слушалката.
Каквото и да казваше, беше много по-напрегнат от преди. Опитах се неуспешно да разбера думите му.
— Може и да си прав… — започна Едуард, но Джейкъб отново се аргументираше. Поне нито един от двамата не звучеше ядосан.
— Това е интересно предложение. Бихме искали да обновим споразумението. Ако Сам няма нищо против.
Гласът на Джейкъб беше по-тих сега. Започнах да си гриза нокътя на палеца, докато се опитвах да разчета изражението на Едуард.
— Благодаря ти — отговори Едуард.
Тогава Джейкъб каза нещо, което предизвика появата на изненада върху лицето на Едуард.
— Мислех да отида сам, всъщност — отвърна той на неочаквания въпрос. — И да я оставя при другите.
Гласът на Джейкъб се покачи с един тон по-нагоре и ми звучеше, сякаш той се опитва да бъде убедителен.
— Ще се опитам да го обмисля обективно — обеща Едуард. — Толкова обективно колкото ми е възможно.
Паузата беше по-кратка този път.
— Това не е толкова лоша идея. Кога?… Не, така е добре. Така или иначе исках да проследя лично следата. Десет минути… Разбира се — каза Едуард. Той ми подаде телефона.
— Бела?
Взех го бавно, залята от объркване.
— За какво беше всичко това? — попитах Джейкъб кисело. Знам, че беше детинско, но се чувствах игнорирана.
— Временно примирие, предполагам. Ей, направи ми една услуга — предложи Джейкъб. — Опитай се да убедиш твоя кръвопиец, че най-безопасното място за теб — особено когато него го няма — е нашият резерват. Ние наистина сме добре подготвени да се справим с всичко.
— В това ли се опита да го убедиш?
— Да. Има смисъл. Чарли сигурно също ще е по-добре тук. Доколкото е възможно.
— Кажи и на Били — съгласих се аз. Мразех когато поставях Чарли в обсега на неприятностите, които изглежда винаги бяха съсредоточени върху мен. — Какво друго?
— Просто се прегрупирахме по границите, така че да хванем всеки, които се приближи до Форкс. Не съм сигурен дали Сам ще одобри, но докато той дойде, аз ще държа под око всичко.
— Какво имаш предвид под „ще държа всичко под око“?
— Имам предвид, ако видиш бягащ вълк около къщата ти, не стреляй по него.
— Разбира се, че няма. Наистина не трябваше да правиш нищо… рисковано, въпреки всичко.
Той изсумтя.
— Не ставай глупава. Мога да се грижа за себе си.
Въздъхнах.
— Също така се опитах да го убедя да те остави да дойдеш. Той има предразсъдъци, така че не го оставяй да ти пробута глупостите с безопасността. Той знае много добре, че тук ще си в безопасност.
— Ще го имам предвид.
— Ще се видим след малко — каза Джейкъб.
— Идваш насам?
— Да, ще дойда да усетя миризмата на посетителя ти, за да можем да го проследим, ако се върне.
— Джейк, наистина не ми харесва идеята да проследяваш…
— О, моля те, Бела — прекъсна ме той. Засмя се и затвори.