Независимо от факта, че Пол беше изял поне толкова колкото Джейкъб, той се намръщи и ръцете му се свиха в юмруци.
— Ей — засмя се Джейкъб. — Шегувам се, Пол. Ето.
Той метна домашно направения шиш през кръга. Очаквах той да падне с набодения хот-дог на пясъка, но Пол го хвана умело съвсем накрая без затруднения.
Да излизам с хора, които са изключително сръчни през цялото време, щеше да ми създаде комплекси.
— Благодаря, друже — каза Пол след като ядът му беше бързо преминал.
Огънят пропука, снижавайки се към пясъка. Изведнъж изригнаха искри в ярко оранжево на фона на черното небе. Странно, не бях забелязала, че слънцето вече беше залязло. За първи път се зачудих колко късно беше станало. Напълно бях загубила представа за времето.
Беше много по-лесно с моите Килайетски приятели, отколкото бях очаквала.
Докато Джейкъб и аз оставяхме мотора в гаража — той бе признал печално, че каската е добра идея, за която той лично трябвало да се сети — аз започнах да се притеснявам за това, че бях дошла с него на открития огън, чудейки се дали върколаците щяха да ме сметнат за предател. Щяха ли да са ядосани на Джейкъб за това, че ме е поканил? Щях ли да разваля партито?
Но когато Джейкъб ме издърпа от гората към мястото на срещата на скалистия връх — и където огънят пламтеше по-ярко от закритото от облаци слънце — всичко беше много непринудено и лесно.
— Здравей, вампирско момиче! — поздрави ме Ембри шумно. Куил скочи да ме поздрави и да ме целуне по бузата. Емили стисна ръката ми, когато седнахме на хладния камък до нея и Сам.
След няколко шеговити оплаквания — основно от Пол — за това, че трябваше да се отклони миризмата на кръвопиеца, те се отнасяха с мен сякаш бях една от тях.
Не присъстваха само хлапетата. Били беше тук, инвалидната му количка беше поставена на място, което изглеждаше като главното в кръга. До него на сгъваем шезлонг, изглеждайки доста крехък, беше много старият побелял дядо на Куил — Куил Старши. Сю Клиъруотър, вдовицата на приятеля на Чарли — Хари, седеше на стол от другата му страна; двете й деца Лея и Сет също бяха там и седяха на земята като останалите. Това ме изненада, но очевидно и тримата бяха посветени в тайната. От начина, по който Бил и Стария Куил говореха със Сю ми изглеждаше сякаш тя бе взела мястото на Хари в съвета. Това правеше ли автоматично децата й членове на най-тайнствената общност на Ла Пуш?
Чудех се колко ужасно беше за Лея да седи в кръга срещу Сам и Емили. Прекрасното й лице не издаваше никакви чувства, но тя изобщо не отклони поглед от огъня. Наблюдавайки изяществото на нейните черти, не можех да не ги сравня с обезобразеното лице на Емили. Какво ли мислеше Лея за белезите на Емили сега, когато вече знаеше каква истина се крие зад тях? Дали изглеждаше като справедливост в нейните очи?
Малкият Сет Клиъруотър вече не беше толкова малък. С широката си щастлива усмивка и високата кльощава фигура, той ми напомняше много за един по-млад Джейкъб. Приликата ме накара да се усмихна и след това да въздъхна. Дали Сет беше обречен да промени живота си драстично, както и останалите от момчетата? Беше ли това бъдеще причината той и неговото семейство да са допуснати тук? Цялата глутница беше там: Сам с Емили, Пол, Ембри, Куил и Джаред с Ким, момичето, в което той беше намерил отражението си.
Първото ми впечатление от Ким беше, че тя е хубаво момиче, малко стеснително и потайно. Тя имаше широко лице, най-вече заради скулите й, с очи твърде малки, за да балансират. Носът и устата й бяха твърде широки за традиционната красота. Правата й черна коса беше съвсем тъничка и вятърът, който сякаш никога не напускаше скалистото място, я развяваше леко.
Това беше първото ми впечатление. Но след като няколко часа гледах как Джаред гледа Ким, не можех повече да открия нищо друго в момичето.
Начинът, по който той я гледаше! Беше като слепец, виждащ слънцето за пръв път. Като колекционер, намерил неоткриваем експонат на Да Винчи, като майка, гледаща към лицето на новороденото си дете.
Неговите учудващи очи ме накараха да видя нови неща в нея — как кожата й изглеждаше като червеникавокафява коприна на светлината на огъня, как формата на устните й беше перфектна двойна извивка, колко бели бяха зъбите й срещу тях, колко дълги бяха миглите й, докосващи бузите й, когато погледнеше надолу.
Кожата на Ким понякога потъмняваше, когато срещаше благоговеещия поглед на Джаред, очите й поглеждаха надолу засрамени, но й бе доста трудно да отдели поглед от него дори за малко.