— Другите съседни племена, Хохи и Макаа, се споразумели с Килайетите. Те не искали да имат нищо общо с нашата магия. Живеехме в мир с тях. Когато срещу нас се изправяли врагове, духовете-воини ги прогонвали.
— Минали много поколения. Тогава дошъл последния велик вожд на духа Таха Аки. Той бил известен със своята мъдрост и миролюбие. Хората живели добре и спокойно под неговите грижи. Но имало един мъж, Утлапа, който не бил доволен.
Около огънят се чу изсъскване. Не бях достатъчно бърза, за да видя откъде дойде. Били не обърна внимание е продължи с легендата.
— Утлапа бил един от най-силните духове-воини на вожда Таха Аки — много силен мъж, но същевременно и много алчен. Той мислел, че хората трябва да използват своята магия, за да разширяват земите си, да поробят племената Хохи и Макаа и да създадат империя.
— Е, когато войните били във формата на духове, те можели да четат мислите си. Таха Аки видял за какво копнее Утлапа и много му се разгневил. На Утлапа било наредено да напусне племето си и никога да не използва способността си да се превръща в дух. Утлапа бил силен мъж, но войните на вожда го превъзхождали по численост. Той нямал друг избор, освен да си тръгне. Разгневеният и прокуден Утлапа се скрил в близката гора, чакайки подходящ момент, за да си отмъсти на вожда.
— Дори и във времена на мир, Духът-Вожд бил бдителен в това да предпазва племето си. Често ходел до тайно свещено място в планините. Той оставял тялото си и преминавал надолу покрай горите и крайбрежието, грижейки се никаква заплаха да не доближи. Един ден когато Таха Аки отишъл да изпълни това задължение, Утлапа го проследил. Първоначално Утлапа планирал просто да убие Вожда, но този план имал своите недостатъци. Със сигурност духовете-воини щяха да го преследват, за да го унищожат, а те можеха да го последват по-бързо отколкото той можеше да избяга. Докато се криел сред скалите, наблюдавайки как Вождът се приготвя да напусне тялото си, му хрумнал друг план.
— Таха Аки оставил тялото си на тайно място и отлетял с ветровете, за да продължи да наглежда племето си. Утлапа изчакал докато не се уверил, че вождът е на достатъчно разстояние със своя дух.
— Таха Аки узнал веднага щом Утлапа се присъединил към него в света на духовете и също така узнал смъртоносния му план. Той бързал да се върне на тайното си място, но дори и ветровете не били достатъчно бързи, за да го спасят. Когато се върнал неговото тяло вече го нямало. Тялото на Утлапа лежало изоставено, но Утлапа не бил оставил на Таха Аки шанс да се измъкне — той бил прерязал собственото си гърло с ръцете на Таха Аки.
— Таха Аки последвал тялото си надолу по планината. Той крещял по Утлапа, но Утлапа не му обръщал внимание, сякаш той бил обикновен вятър.
— Таха Аки гледал с отчаяние как неговото място като вожд на Килайетите било заето от Утлапа. За няколко седмици Утлапа не правел нищо, освен, че се погрижил за това всеки да повярва, че той бил Таха Аки. Тогава промените започнали — първият указ на Утлапа бил да се забрани на всеки войн да влиза в света на духовете. Той твърдял, че съществува опасност, но истината била, че той се страхувал. Знаел, че Таха Аки ще чака възможност, за да разкаже историята. Също така Утлапа се страхувал сам да влезе в света на духовете, тъй като знаел, че Таха Аки бързо ще си върне тялото. Така неговите мечти за завладяване чрез армия от духове-воини станали невъзможни и се наложило да се задоволи с управлението на племето. Той се превърнал в бреме — търсел привилегии, които Таха Аки не бил поискал никога, отказвал да работи заедно с неговите войни, взел си по-млада втора жена и след това трета, въпреки че жената на Таха Аки не била умряла — нещо нечувано в племето. Таха Аки наблюдавал в безпомощна ярост.
— Накрая Таха Аки се опитал да убие тялото си, за да запази племето си от крайностите на Утлапа. Той довел от планините свиреп вълк, но Утлапа се скрил зад своите войни. Когато вълкът убил едно младо момче, което защитавало лъжливия си вожд, Таха Аки се почувствал ужасно. Той изпратил вълка надалеч.
— Всичките тези истории ни казват, че не е никак лесно да бъдеш дух-войн. Било е по-скоро ужасяващо, отколкото забавно да си освободен от тялото си. Затова те използвали магията си само когато се нуждаели от нея. Самотните пътувания на вожда, който наблюдавал, били бреме и жертва. Да бъдеш без тяло било дезориентиращо, неудобно, ужасяващо. Таха Аки бил далеч от тялото си за дълго и това било причината за неговата агония. Той смятал, че е обречен — никога да не премине към финалната страна, където неговите предшественици чакали, останали в това болезнено небитие завинаги.