— Големият вълк следвал духа на Таха Аки, който обикалял и виел от агония през гората. Вълкът бил много голям за вида си и красив. Таха Аки неочаквано започнал да завижда на глупавото животно. То поне имало тяло. Поне имало живот. Дори и живот като на животно бил по-добре от това ужасно празно и само съзнателно съществуване.
— И тогава на Таха Аки му хрумнала идея, която щяла да промени всичко. Той помолил големия вълк да създаде място, което да сподели с него. Вълкът се съгласил. Таха Аки влязъл в тялото на вълка, облекчен и признателен. Не било неговото човешко тяло, но било по-добре от празнотата в света на духовете.
— Като един, човекът и вълкът се завърнали в селото на пристанището. Хората бягали от страх, викайки, за да може войните да дойдат. Войните тръгнали към животното, за да го срещнат с копията си. Утлапа, разбира се, останал скрит в безопасност.
— Таха Аки не нападнал войните си. Той отстъпил бавно от тях, говорейки с очите си, опитвайки се да изскимти песните на своя народ. Войните започнали да осъзнават, че вълкът не бил някакво обикновено животно, имал дух, който му влияел. Един от по-старите войни на име Ют, решил да пренебрегне решението на лъжливия им вожд и да опита да поговори с вълка.
— Веднага след като Ют преминал към света на духовете, Таха Аки напуснал вълка — животното чакало кротко той да се върне — за да говори с него. Ют разбрал истината незабавно и приветствал своя истински вожд у дома.
— По това време Утлапа отишъл да види дали вълкът бил победен. Когато видял Ют да лежи безжизнен на земята, заобиколен от войните, той разбрал какво е станало.
Извадил ножа си и забързал напред, за да убие Ют преди той да се завърне към тялото си.
— Предател — крещял той и войните не знаели какво да правят. Вождът бил забранил пътешествията чрез духовете им и само вождът решавал как да се накаже, онзи който нарушал това.
— Ют се върнал обратно в тялото си, но Утлапа бил опрял нож в гърлото му като с ръката си покривал уста му. Тялото на Таха Аки било по-силно, а Ют бил слаб от възрастта си. Ют не могъл да каже и една дума, за да предупреди другите преди Утлапа да го накара да замлъкне завинаги.
— Таха Аки гледал как духа на Ют се пренася към крайните страни, които бяха затворили Таха Аки за цяла вечност. Той почувствал голяма ярост, по-силна от всичко, което бил чувствал преди. Той влязъл в големия вълк отново, възнамерявайки да разкъса гърлото на Утлапа. Но когато се присъединил към вълка, най-великата магия станала.
— Гневът на Таха Аки бил гневът на човек. Любовта, която той изпитвал към своя народ и омразата, която изпитвал към техния потисник били твърде големи за тялото на един вълк, прекалено човешки. Вълкът потреперил — и пред шокираните очи на войните и Утлапа — се превърнал в мъж.
— Новият мъж не изглеждал така, както тялото на Таха Аки. Той бил далеч по-великолепен. Бил телесна интерпретация на духа на Таха Аки. Войните го разпознали веднага, защото те били летели с духа му.
— Утлапа се опитал да избяга, но Таха Аки имал силата на вълк в неговото ново тяло. Той хванал крадеца и унищожил духа му преди да може да се завърне в откраднатото тяло.
— Хората се радвали, когато разбрали какво било станало. Таха Аки бързо поставил всичко на мястото, работейки отново със своето племе и върнал младите жени обратно на техните семействата. Единствената промяна, която той задържал, била краят на пътуващия дух. Той знаел, че това било твърде опасно сега, че идеята да крадеш живот била още жива. Те вече не бяха духове-воини.
— От тази гледна точка, Таха Аки не бил нито животно, нито човек. Те го нарекли Таха Аки — Великият Вълк или Таха Аки Духът-Човек. Той водил племето много, много години, защото не остарявал. Когато надвиснела опасност, той възобновявал своята форма на вълк, за да се бори или за да уплаши врага. Хората живеели в мир. Таха Аки създал много синове и някои от тях разбрали, след като били достигнали възраст на мъжество, че също можели да се превръщат във вълци. Вълците били изцяло различни, защото били духове на вълците и отразявали човека, който били отвътре.
— Значи затова Сам е целият черен — Куил прошепна изпод дъха си, хилейки се. — Черно сърце, черна кожа.
Аз бях толкова въвлечена в историята, че беше като шок да се върна в настоящето, кръга около гаснещия огън. Шокирана отново, аз осъзнах, че кръгът беше съставен от, до голяма степен, пра-синовете на Таха Аки.
Огънят изстреля искри към небето, те трепереха и танцуваха, правейки форми, които бяха почти неразгадаеми.