— Но създанието бързо разбрало какво целят и започнало да отвръща на техните нападения. Успяло да хване брата на Яха Ута. Яха Ута видял, че гърлото на създанието не е защитено и го нападнал. Впивайки зъбите си, той откъснал главата на създанието, чийто ръце обаче продължили да осакатяват брат му. Яха Ута разкъсал създанието на неразпознаваеми парчета в отчаян опит да спаси брат си. Не успял, но в края на краищата създанието било унищожено. Или поне така си мислели. Яха Ута положил вонящите останки, за да бъдат разгледани от старейшините. Една откъсната длан лежала близо до парче от твърдата ръка на това създание. Двете парчета се докоснали, когато старейшините ги побутнали с пръчка и дланта се протегнала към ръката, опитвайки се да се съедини. Ужасени, старейшините подпалили останките. Огромен облак от задушаващ зловонен дим замърсил въздуха. Когато не останало нищо освен пепел, те я насипали в много малки торбички и ги разпръснали на длъж и шир. Някои в океана, други в скалните пещери. Таха Аки окачил една торбичка на врата си, за да бъде предупреден, ако създанието отново се опита да стане едно цяло.
Стария Куил замълча и погледна Били. Били издърпа една кожена връв, която висеше на врата му. Накрая на тази връв имаше една малка торбичка почерняла от времето. Няколко човека възкликнаха. Може би и аз бях една от тях.
— Те го нарекоха Студеният, Кръвопиецът и живееха в страх, че не е бил единствен. Имали само един вълк защитник — младият Яха Ута.
— Не трябвало да чакат дълго. Създанието имало спътник, друг кръвопиец, който дошъл при Килайетите, търсейки отмъщение.
— Историите разказват, че Студената Жена била най-красивото нещо, което човешките очи някога били виждали. Тя изглеждала като богиня на зората, когато влязла в селото онази утрин; слънцето блестяло и се отразявало от бялата й кожа и пламтяло в златистата й коса, която стигала до коленете й. Лицето й било с моминска красота, а черните й очи блестели на бледото й лице. Някои паднали на колене, за да я боготворят.
— Тя попитала нещо с висок пронизителен глас на език, който никой не бил чувал. Хората били озадачени и не знаели какво да й отговорят. Нямало от кръвта на Таха Аки сред хората, които я видели, с изключение на едно малко момченце. То се вкопчило в майка си, пищейки, че от миризмата го боли носа. Един от старейшините, който бил на път за съвета, чул момченцето и осъзнал какво е дошло сред тях. Той изкрещял на хората да бягат. Тя го убила първи.
— Имало двадесет човека свидетели на пристигането на Студената Жена. Двама оцелели, само защото тя се разсеяла от кръвта и спряла да засити жаждата си. Те изтичали при Таха Аки, който бил в съвета заедно с другите старейшини, синовете си и третата си жена.
— Яха Ута се превърнал в своя дух-вълк веднага щом чул какво става и потеглил сам да унищожи пиещото кръв създание. Таха Аки, третата му съпруга и старейшините го последвали.
— Отначало те не могли да намерят тази твар, а само следи от нея. Навсякъде имало смазани тела, някои с напълно източена кръв — разпилени по целия път, откъдето тя била дошла. Тогава те чули писъци и побързали към пристанището.
— Няколко Килайети били побягнали към корабите си за убежище. Тя плувала след тях като акула, разбила носа на лодката им с невероятната си сила. Когато корабът потънал, тя хванала онези, които се опитвали да отплуват далеч и също ги унищожила.
— Тя видяла великия вълк на брега и забравила за бягащите плувци. Плувала толкова бързо, че била като замъглено очертание, което идвало, мокра и величествена, за да застане пред Яха Ута. Тя се насочила към него с един бял пръст и задала друг неразбираем въпрос. Яха Ута чакал.
— Била една почти равна борба. Тя не била войн, както нейният партньор бил всъщност. Но Яха Ута бил сам — нямало никой, които да отклони нейната ярост от него.
— Когато Яха Ута изгубил, Таха Аки изкрещял в открито неподчинение. Той закуцукал бързо напред, като се променил в древен вълк с бяла муцуна. Вълкът бил стар, но това било Таха Аки — Духът-Човек — и неговата ярост го направила силен. Борбата започнала отново.
— Третата жена на Таха Аки току-що била видяла как синът й умира пред очите й. А след него и нейният съпруг бил паднал и тя нямала никаква надежда, че той може да победи. Тя била чула всяка дума, която свидетелите на клането били казали на съвета. Била чула историята на първата победа на Яха Ута и знаела, че неговият брат отклонил вниманието, за да го спаси.