— Не е заради партито?
Смръщих се.
— Не. Но благодаря, че ми напомни.
Дъждът се усилваше, докато той разгадаваше лицето ми.
— Не си готова — прошепна той.
— Готова съм — излъгах незабавно, рефлексна реакция. Знаех, че той не ми е повярвал, затова поех дълбоко въздух и казах истината. — Трябва да съм.
— Не трябва да си нищо.
Можех да усетя паниката, изплуваща в очите ми, когато назовах причините.
— Виктория, Джейн, Кай, който и да е бил в стаята ми…!
— И всички са причини да почакаш.
— Но в това няма смисъл, Едуард!
Той притисна ръцете си по-силно в лицето ми и заговори бавно и предпазливо.
— Бела. Не всеки от нас е имал избор. Видяла си какво е причинило това… особено на Розали. Всички сме се борили, опитвайки да се помирим със себе си, с нещо, над което вече нямахме контрол. Няма да допусна това да се случи и с теб. Ти ще имаш избор.
— Вече съм направила избора си.
— Няма да преминеш през това само защото над главата ти тегне опасност. Ние ще се погрижим за проблемите и ще се погрижим за теб — обеща той. — Когато преминем през това, когато нищо не те насилва, тогава можеш да решиш да се присъединиш към мен, ако все още искаш. Но не и защото си уплашена. Няма да направиш това насила.
— Карлайл обеща — промърморих, противно на навиците си. — След завършването.
— Не и докато не си готова — каза той със сигурен глас. — Определено не и докато се чувстваш застрашена.
Не отговорих. Нямах сили да споря, изглежда не можех да намеря задължението си в този момент.
— Ето — той ме целуна по челото. — Няма за какво да се тревожиш.
Засмях се с треперещ смях.
— Нищо, освен неизбежна гибел.
— Довери ми се.
— Вярвам ти.
Все още гледаше лицето ми и чакаше да се успокоя.
— Може ли да те питам нещо? — попитах.
— Каквото и да е.
Поколебах се, хапейки устна и после зададох различен въпрос от този, който ме тревожеше.
— Какво ще купя на Алис за завършването?
Той се подсмихна.
— Изглежда щеше да ни вземеш и на двамата концертни билети…
— Вярно! — бях толкова облекчена, че почти се усмихнах. — Концертът в Такома. Видях обява във вестника миналата седмица и си помислих, че ще би ви харесало, понеже казахте, че дискът е бил добър.
— Чудесна идея. Благодаря.
— Надявам се, че билетите не са продадени.
— Важно е, че си помислила. Би трябвало да знам.
Въздъхнах.
— Нещо друго искаше да ме питаш — рече той.
Намръщих се.
— Добър си.
— Упражнявах се да разчитам по лицето ти. Питай ме.
Затворих очи и се облегнах на него, скривайки лицето си в гърдите му.
— Ти не искаш да бъда вампир.
— Не, не искам — каза меко той и почака за още. — Това не е въпрос — напомни той след миг.
— Ами… безпокоях се за… защо мислиш така.
— Безпокояла си се? — каза той с изненада.
— Би ли ми казал защо? Цялата истина, без да щадиш чувствата ми?
Той се поколеба за минута.
— Ако отговоря, ще ми обясниш ли после въпроса си?
Кимнах, лицето ми все още скрито.
Той си пое дълбоко въздух преди да отговори.
— Можеше да живееш много по-добре, Бела. Знам, че вярваш, че имам душа, но аз не съм изцяло убеден в това и да рискувам твоята… — той поклати бавно глава. — За мен да позволя това — да те оставя да станеш такава, какъвто съм аз, за да не те загубя никога — е най-егоистичното нещо, което мога да си представя. Искам го повече от всичко, но за себе си. За теб, искам много повече. Да те оставя да го направиш, това си е чисто престъпление. Това би било най-егоистичното нещо, което ще направя, дори да живея вечно. Ако имаше някакъв начин да стана човек заради теб, на каквато и да е цена, бих го направил.
Стоях неподвижна, асимилирайки това.
Едуард смяташе, че е егоист.
Усетих как усмивката бавно се разтяга по лицето ми.
— Значи… не е защото се страхуваш, че няма… да ме харесваш толкова, когато се променя — когато не съм мека и топла и не мириша така? Наистина ли искаш да останеш с мен, независимо в какво се превърна?
Той издиша остро.
— Тревожеше се, че нямаше да те харесвам? — попита той. И още преди да отговоря, той се смееше. — Бела, за сравнително интуитивен човек можеш да си толкова глупава!
Знаех, че той ще го помисли за глупаво, но все пак бях облекчена. Ако той наистина ме искаше, щях да мина през всичко… някак. Егоист изведнъж ми започна да ми звучи като много красива дума.
— Не мисля, че осъзнаваш колко по-лесно би било за мен, Бела — каза той, хумористичната нотка все още звучеше в гласа му — когато не трябва да се концентрирам непрекъснато над това да не те убия. Разбира се, ще има неща, които ще ми липсват. Това например…