— Работата е там, Едуард — казах с разтреперан глас, отбягвайки въпроса — че за мен бракът и вечността не са взаимно свързани или взаимно обхващащи се понятия. И тъй като живеем в моя свят за момента, може би трябва да живеем според времето, ако разбираш какво имам предвид.
— Но от друга страна — възрази той — скоро ще оставиш времето зад себе си напълно. Защо трябва моментните обичаи на една местна култура да влияят на решението ти толкова много?
Свих устни.
— Кога в Рим?
Той ми се засмя.
— Не трябва да казваш да или не днес, Бела. Макар че е добре да разбереш и двете страна, не мислиш ли?
— Значи условието ти…?
— Все още е в сила. Разбирам гледната ти точка, Бела, но ако искаш аз да те променя…
— Та-да-тада… — изтананиках изпод дъха си. Започнах сватбения марш, но прозвуча малко като погребална песен.
Времето продължаваше да лети.
Тази нощ отлетя без сънища и после дойде сутринта и завършването ме зяпаше право в лицето. Имах да уча купчини за изпитите, от които знаех, че няма да взема и половината през няколкото дни, които ми оставаха.
Когато слязох долу за закуска, Чарли вече беше излязъл. Беше оставил вестника на масата, което ми напомни, че имам да пазарувам. Надявах се, че обявата за концерта все още беше в сила. Трябваше ми телефонният номер, за да взема глупавите билети. Не изглеждаше много като подарък сега, когато нямаше да е изненада. Разбира се, да се опитам да изненадам Алис не беше най-добрият план, с който да започна.
Щях да отгърна направо на страницата за забавление, но удебеленото черно заглавие грабна вниманието ми. Усетих нотка на страх като се наведох по-близо, за да прочета историята на първата страница.
Изминало е повече от десетилетие, откакто Сиатъл бе място за подвизаване на най-опасните серийни убийци в историята на САЩ. Гари Риджуей, убиецът от Грийн Ривър, беше заловен за убийствата на 48 жени.
И сега обкръженият Сиатъл трябва да се изправи пред възможността да подслонява дори по-ужасяващо чудовище в този момент.
Полицията не отговаря за скорошните масови убийства и изчезвания, работа на сериен убиец. Поне не още. Те не са склонни да повярват, че такова клане би могло да е работа на един. Този убиец — всъщност ако е един — тогава щеше да е отговорен за 39 свързани убийства и изчезвания през последните три месеца. За сравнение, 48-те убийства на Риджуей са били извършени в период от над 21 години. Ако тези смъртни случаи можеха да се свържат с един човек, то тогава това е най-бруталното буйстване на серийни убийства в американската история. Полицията не вярва на теорията, че в това е замесена цяла група. Тази теория се подкрепя от очевидния брой жертви и от факта, че изглежда няма никаква връзка в избора на жертвите.
От Джак Изкормвача до Тед Бънди, мишените на серийни убийства са свързани по прилики във възрастта, пола, расата или комбинация и от трите. Жертвите на това престъпление влизат в диапазон от 15-годишната студентка Аманда Рийд до 67-годишния пенсиониран пощальон Омар Дженкс. Свързаните убийства включват приблизително 18 жени и 21 мъже. Жертвите са от различна раса: бели, афроамериканци, евреи и азиатци.
Изглежда изборът е случаен. Мотивът изглежда не е никакъв друг, освен просто за убийство.
Затова защо изобщо се обмисля варианта за сериен убиец?
Има достатъчно прилики в начина на извършване на престъплението, които би трябвало да изключат несвързаните убийства. Всяка открита жертва е била изгорена, за което са били нужни дентални сведения за идентификация. Употребата на нещо като катализатор, като бензин или алкохол, изглежда предизвиква мощното изгаряне. Както и да е, не са били открити следи от такава употреба. Всичките тела са били просто зарязани, без никакви старания да бъдат скрити.
Сега още по-ужасно, повечето от останките показват, че е извършено брутално насилие — потрошаване на кости, причинено от някакъв огромен натиск, който съдебните лекари смятат, че е бил извършен преди времето на смъртта, макар че е трудно да бъдат сигурни за това, вземайки под внимание състоянието на уликите.
Друга прилика, поради която се спират на сериен убиец е, че всяко убийство е перфектно почистено от останали доказателства, освен от останките на жертвите. Нито един отпечатък, нито следи от гуми или чужд косъм е бил оставен. Няма видени заподозрени при отвличанията.
И ето че се стига и до самите изчезвания — наистина много добре прикрити от извършителите. Нито една от жертвите не е изглеждала като лесни мишени. Нито един не е беглец или бездомен, които биха могли да изчезнат незабелязано и рядко да бъдат обявени за изчезнали. Жертвите са изчезнали от домовете си, от апартамент на четвърти етаж, от болница, от рецепцията в сватбена агенция. Може би най-поразителното: 30-годишния боксьор-любител Робърт Уолш влязъл в кино за среща; след няколко минути от филма, жената разбрала, че той не е на мястото си. Тялото му било открито три часа по-късно, когато пожарникарите били повикани на горящото място, в Дъмпстър Траш, на около 20 километра.