Зяпнах го с изумление и ужас.
— Преди да ти разкажа историята си — каза Джаспър — трябва да разбереш, че има места в нашия свят, Бела, където продължителността на живота на никога неостаряващите е не повече от няколко седмици, а не векове.
Другите бяха чували това и преди. Карлайл и Емет отново насочиха вниманието си към телевизора. Алис се премести тихо, за да седне в краката на Есме. Но Едуард беше точно толкова погълнат, колкото бях и аз — можех да усетя очите му върху лицето си, четящи всяко потрепване на емоция.
— За да разбереш наистина защо, трябва да погледнеш на света от друга гледна точка. Трябва да си представиш как изглежда през погледа на силните, на алчните… на вечно жадните. Разбираш ли, има места в този свят, които някои желаят повече от други. Места където ние можем да сме по-малко сдържани, но и все пак да избягваме разобличаване. Представи си, например, карта на западното полукълбо. Представи си, че всеки човешки живот на него е отбелязан с червена точица. Колкото по-дебело е червеното, толкова по-лесно можем — е, тези, които съществуват по този начин — да се храним, без да ни забележат.
Потреперих от картината в главата ми, от думата храним се. Но Джаспър не се притесняваше, че ще ме уплаши, не беше прекалено покровителствен, какъвто Едуард беше винаги. Той продължи без да спира.
— Не че групите от Юга много ги е грижа какво забелязват хората и какво — не. Само Волтури се интересуват. Те са единствените, от които южните групи се страхуват. Ако не бяха Волтури, много от нас щяха да бъдат бързо разкрити.
Смръщих се на начина, по който той произнасяше името — с респект, почит и признателност. Идеята за Волтури в ролята на добрите, в какъвто и да е случай, беше доста трудна за възприемане.
— В сравнение с Южните, Северните групи са много цивилизовани. Повечето сме номади, които се радват на деня, както и на нощта, което ни позволява да живеем сред хората незабелязано — анонимността е важна за всички нас. Светът на юг е по-различен. Безсмъртните там излизат само нощем. Те прекарват деня в планове за следващите си стъпки или очаквайки тези на враговете си. Това е така, защото в Юга имаше война, непрекъсната в продължение на векове с нито един момент на временно помирение. Групите там едва забелязвали съществуването на хора, както и войниците забелязват стадо крави по пътя — просто храна. Те само се криели от погледите на стадото заради Волтури.
— Но за какво се бият? — попитах аз.
Джаспър се усмихна.
— Помниш ли картата с червените точици?
Той изчака, затова кимнах.
— Бият се за контрол над най-плътното червено. Разбираш ли, на някого някога му хрумнало, че ако е бил единственият вампир в, да речем, Мексико сити, тогава той можел да се храни по два-три пъти на вечер и никой никога не би забелязал. Той измислял начини да се отърве от конкуренцията. Други имали същата идея. Някои имали по-добри тактики от други. Но най-ефективната тактика била на сравнително младия вампир Бенито. Първият път, когато някой изобщо чул за него, бил когато той дошъл някъде северно от Далас и избил двете малки групи, които заемали територията близо до Хюстън. Две нощи по-късно, той се заел с много по-силните кланове от долините, които владеели Монтерей, северен Мексико. И отново победил.
— Как? — попитах с внимателно любопитство.
— Бенито бил създал армия от новосъздадени вампири. Той бил първият, помислил за това и в началото никой не можел да го спре. Много от младите вампири са опасни, диви и почти невъзможни за контролиране. С един новосъздаден може да се разбереш, да го научиш да се въздържа, но 10–15 заедно са кошмар. Те могат да се обърнат един срещу друг така лесно, както и срещу врага, който им посочиш. Бенито трябвало да създава още, тъй като те се избивали един друг, а и групите, с които той се биел, избивали поне половината му войска преди да загубят. Разбираш ли, макар че новосъздадените са опасни, все пак е възможно да ги победиш, ако знаеш какво правиш. Те са невероятно силни физически, поне през първата си година, и ако им е позволено да използват сила, могат да смачкат по-стар вампир с лекота. Но те се доверяват само на инстинктите си, което ги прави предсказуеми. Обикновено нямат опит и умения в битки, имат само мускули и жестокост. И в този случай са изумително много. Вампирите от южен Мексико разбрали какво ги чака и направили единственото нещо, което могли да измислят, за да се противопоставят на Бенито. Направили си собствени армии… и Адът дошъл на земята — това го казвам по-буквално и отколкото можеш да си представиш. И ние безсмъртните си имаме наши истории и тази война никога няма да бъде забравена. Разбира се не е било хубаво да си и човек в Мексико.