— Ще трябва да ни научиш, Джаспър — каза Карлайл накрая. — Как да ги унищожим — челюстта му бе твърда, но можех да видя болката в очите му като изговаряше думите. Никой не мразеше насилието повече от Карлайл.
Нещо ме тревожеше, но не можех да разбера какво. Бях вцепенена, ужасена, смъртно уплашена. И все пак, под всички тези чувства, усещах, че изпусках нещо важно. Нещо, което би разрешило хаоса. Което би го обяснило.
— Ще ни трябва помощ — рече Джаспър. — Мислите ли, че семейството на Таня ще иска…? Други пет зрели вампири биха направили разликата голяма. А и Кейт и Елесар ще да бъдат добро предимство на наша страна. Би било почти лесно с тяхната помощ.
— Ще попитаме — отвърна Карлайл.
Джаспър подаде телефон.
— Ще трябва да побързаме.
Никога не бях виждала вроденото спокойствие на Карлайл да се разклаща. Той взе телефона и пристъпи към прозореца. Той набра номер, постави телефона до ухото си и постави другата си ръка на стъклото. Той гледаше навън към мъгливата сутрин с болезнено и противоречиво изражение.
Едуард ме хвана за ръка и ме придърпа към бялото двуместно канапе. Седнах до него, гледайки лицето му, докато той гледаше това на Карлайл.
Гласът на Карлайл бе нисък и бърз, трудно се чуваше. Чух го да поздравява Таня и после разказа бързо ситуацията, прекалено бързо за мен, за да разбера много, макар че можех да кажа, че вампирите от Аляска не бяха неосведомени за случващото се в Сиатъл.
Тогава нещо се промени в гласа на Карлайл.
— О — каза той с остра изненада. — Не знаехме… че Ирина се чувства така.
Едуард простена до мен и затвори очи.
— По дяволите. Дано Лорън гние в Ада, където му е мястото.
— Лорън? — прошепнах аз, като кръвта се отдръпна от лицето ми, но Едуард не отговори, беше съсредоточен върху мислите на Карлайл.
Случайната ми кратка среща с Лорън, рано тази пролет, не беше нещо, което бе избледняло или изчезнало от ума ми. Все още помнех всяка дума, която ми каза, преди Джейкъб и глутницата му да ни бяха прекъснали.
Всъщност дойдох тук, за да й направя услуга…
Виктория. Лорън беше първият й ход — тя го беше изпратила да наблюдава, да види колко трудно би било да ме хване. Но той не оцеля след хватката с вълците, за да докладва.
Макар че беше запазил старите си връзки с Виктория след смъртта на Джеймс, той бе създал нови връзки и нови приятелства. Той беше отишъл да живее със семейството на Таня в Аляска — Таня, ягодовата блондинка — най-близките приятели, които Кълънови имаха на света, всъщност продължение на семейството. Лорън беше с тях почти година преди да умре.
Карлайл все още говореше, гласът му бе леко умолителен. Убедителен, но остър. После остротата бързо надделя над убедителността.
— Не става въпрос за това — каза Карлайл със суров глас. — Ние имаме мирен договор. Те не са го нарушили, и ние няма да го нарушим. Съжалявам да чуя това… Разбира се. Просто ще трябва да се справим сами.
Карлайл затръшна телефона без да чака отговор. Той продължаваше да гледа мъглата.
— Какъв е проблемът? — промърмори Емет на Едуард.
— Ирина се е замесила повече с приятеля ни Лорън, отколкото знаехме. Тя е ядосана на вълците, защото са го унищожили, за да спасят Бела. Тя иска… — той се спря, поглеждайки надолу към мен.
— Продължавай — казах аз равно, колкото можах.
Очите му се напрегнаха.
— Тя иска да отмъсти. Да унищожи глутницата. Те биха ни помогнали в замяна на разрешението ни.
— Не! — ахнах аз.
— Не се безпокой — каза ми той с равен глас. — Карлайл никога не би се съгласил. — Той се поколеба и после въздъхна. — Нито пък аз. Лорън си го е заслужил — това беше почти ръмжене — и все още съм длъжник на вълците за това.
— Това не е добре — каза Джаспър. — Това е прекалено равна битка. Можем да сме по-добри в уменията, но не сме повече. Можем да спечелим, но на каква цена? — напрегнатите му очи светнаха към лицето на Алис и после настрани.
Искаше ми се да изкрещя силно, когато проумях какво казваше Джаспър.
Щяхме да спечелим, но щяхме и да загубим. Някои нямаше да оцелеят.
Погледнах в стаята лицата им — Джаспър, Алис, Емет, Розали, Есме, Карлайл…
Едуард — лицата на моето семейство.
14. ИЗЯВЛЕНИЕ
— Не може да си сериозна! — казах в сряда следобед. — Ти напълно си полудяла!
— Говори каквото си искаш за мен! Партито ще се състои!
Взирах се в Алис, очите ми бяха пълни с безверие, сякаш щяха да изскочат и да паднат на обедната ми табла.
— О, успокой се, Бела! Няма причина защо да не го преживееш! Освен това, поканите са вече изпратени!
— Но… ти… аз… лудост! — казах объркано.