— Ти вече си ми купила подарък — напомни ми тя — Не трябва да правиш нищо освен да се появиш!
Направих усилие, за да се успокоя.
— След всичко, което се случва в момента, партито не е уместно.
— Завършването е най-важно в момента, а партито е толкова подходящо, че не може без него!
— Алис!!!
Алис въздъхна и се опита да бъде сериозна.
— Има няколко неща, които трябва да си дойдат на мястото, а това ще отнеме малко време. Докато седим тук, чакайки, можем да отпразнуваме хубавите неща. Ти единствено ще завършиш гимназия — за първи път — веднъж. Не можеш да си човек отново, Бела. Това се случва веднъж в живота.
Едуард, следейки тихо нашия разговор, хвърли предупредителен поглед на Алис. Тя му се изплези. Тя беше права — нейния мек глас никога нямаше да изкара разговора от ресторанта. И никой нямаше да разбере смисъла на думите й в никакъв случай.
— Кои неща трябва да оправим? — попитах аз, отказвайки да стоя настрана.
Едуард отговори тихо.
— Джаспър мисли, че може да използваме малко помощ. Семейството на Таня не е единствения избор, който имаме. Карлайл се опитва да се свърже с някой стари приятели, а Джаспър търси Питър и Шарлот. Той се колебае дали да не говори с Мария, но никой не иска да намесва южняците!
Алис потръпна незабележимо.
— Не би трябвало да е толкова трудно да ги убедим да помогнат — продължи той. — Никой не иска посещение от Италия.
— Но тези приятели — те няма да бъдат… вегетарианци, нали? — Използвах неискрения псевдоним на Кълън за тях самите.
— Не — Едуард отговори безизразно.
— Тук? Във Форкс?
— Те са приятели — увери ме Алис. — Всичко ще бъде наред. Не се притеснявай. А след това, Джаспър ще трябва да ни научи на няколко курса за новородено елиминиране.
Очите на Едуард оживиха и кратка усмивка се появи на лицето му. Изведнъж се почувствах сякаш стомаха ми беше пълен с малки остри късчета лед.
— Кога ще тръгнеш? — попитах с празен глас. Не можех да понеса това — идеята, че някой може и да не се върне. Ами ако беше Емет — толкова смел и неразумен, че никога не е бил ни най-малко предпазлив? Или Есме — толкова нежна и майчински настроена, че не можех да си я представя да се бие? Или Алис, толкова малка и чуплива? Или… но не можех дори и да си помисля името, обмисляйки възможността.
— След седмица. Това трябва да ни даде малко време — каза Едуард небрежно.
Ледените късчета в стомаха ми се завъртяха. Изведнъж започна да ми се повдига.
— Изглеждаш пребледняла, Бела! — коментира Алис.
— Всичко ще бъде наред, Бела. Повярвай ми! — Едуард ме прегърна и ме придърпа към него.
Разбира се, си казах. Вярвай му. Той не беше човека, който щеше да седи отстрани и да се чуди дали причината за съществуването му щеше да се върне или не.
И изведнъж ми просветна. Може би не трябваше да седя отстрани. Една седмица беше достатъчна.
— Ти търсиш помощ — казах бавно.
— Да! — главата на Алис се изправи, докато анализираше промяната в гласа ми.
Гледах към само към нея, когато отговорих. Гласът ми беше малко по-висок от шепот.
— Аз мога да помогна!
Едуард се скова, неговата ръка ме притисна. Той издиша, а звука беше като изсъскване.
Но Алис, все така спокойна, беше тази, която отговори.
— Това наистина няма да помогне.
— Защо не? — започнах да споря, като чух отчаянието в гласа ми. — Осем е по-добре от седем. Има предостатъчно време.
— Няма достатъчно време да те направим полезна, Бела. Помниш ли как Джаспър описа новите? Няма да бъдеш добра в боя. Няма да можеш да контролираш инстинктите си и това ще те направи лесна мишена. А освен това Едуард ще пострада, опитвайки се да те защити. — Тя скръсти ръце пред гърдите си, доволна от нейната неоспорима логика.
А аз знаех, че е права, когато правеше така. Отпуснах се на мястото си, моята внезапна надежда беше победена. Освен мен, Едуард също се успокои.
— Не е защото се страхуваш! — прошепна той в ухото ми.
— О! — празен поглед премина пред лицето на Алис. След което нейното лице стана навъсено.
— Мразя когато се отказват в последната минута. Това прави само 65 гости…
— Шейсет и пет! — очите ми се разшириха отново. Аз нямах толкова приятели. А дали въобще познавам толкова хора?
— Кой се отказа? — Едуард попита, игнорирайки ме.
— Рене!
— Какво? — издишах тежко.
— Тя щеше да те изненада за бала ти, но нещо се е объркало. Ще получиш съобщение, когато се прибереш.
За момент оставих себе си да се насладя на облекчението. Каквото и да се беше объркало за майка ми, аз бях напълно доволна от това. Ако беше дошла във Форкс сега… не исках да мисля за това. Главата ми щеше да експлодира.