Преструвах се на статуя и чаках.
Най-накрая той се махна от лицето ми и се облегна.
— Приключи ли сега? — попитах безразлично аз.
— Да — отговори той. Започна да се усмихва, затваряйки очите си.
Издърпах ръката си обратно и тогава му залепих шамар, удряйки го в устата толкова силно колкото сила можех да изкарам от тялото си.
Чу се звук от счупване.
— Оу! ОУ! — извиках аз лудо, изпадайки в агония докато притисках ръката си до гърдите.
Беше счупена, можех да го усетя.
Джейкъб ме изгледа ужасен.
— Добре ли си?
— Не, по дяволите! Счупи ми ръката!
— Бела, ти си счупи ръката. Сега престани да танцуваш наоколо и ми дай да я погледна.
— Не ме докосвай! Отивам си вкъщи веднага!
— Ще взема колата — каза той спокойно. Той дори не помръдна челюстта си както правеха по филмите. Колко трогателно.
— Не, благодаря — отказах. — По-добре да вървя.
Обърнах се към улицата. Имаше само няколко мили до границата. Колкото по-скоро се махнех от него, Алис щеше да може да ме види. Тя щеше да прати някой да ме вземе.
— Позволи ми да те прибера вкъщи — настоя Джейкъб.
Невероятно, той обгърна с ръка кръста ми.
Дръпнах се далеч от него.
— Добре! — озъбих се аз. — Хайде! Не мога да дочакам да видя какво ще ти направи Едуард! Надявам се, че ще ти счупи врата, нахакано, гнусно, малоумно КУЧЕ!
Джейкъб завъртя очи. Той ме заведе до пасажерското място на колата му и ми помогна да вляза. Когато седна на шофьорското, той си подсвиркваше.
— Не те ли нараних изобщо? — Попитах необуздано и ядосано.
— Шегуваш ли се? Ако не беше започнала на пищиш, нямаше да разбера, че се опитваш да ме удариш. Може да не съм направен от камък, но не съм толкова мек.
— Мразя те, Джейкъб Блек.
— Това е добре. Омразата е страстна емоция.
— Ще ти дам една страст — промърморих под носа си. — Убийство, основното провинение на страстта.
— О, хайде! — каза той с приповдигнато настроение и сякаш пак щеше да започне. — Това би трябвало да е по-добре отколкото да целуваш скала?
— Дори не се доближава — казах му студено.
Той сви устните си.
— Може да го казваш просто така.
— Но не го казвам просто така.
Изглежда, че това го притесни за секунда, но след това той отново се развесели.
— Ти си просто ядосана. Нямам опит с тези неща, но си мислех, че беше приятно неправдоподобно.
— Ъгх — изроптах аз.
— Ще си мислиш за това довечера. Когато той мисли, че си заспала, ти ще си мислиш за твоите възможности.
— Ако мисля за теб довечера, ще е защото имам кошмар.
Той намали скоростта на колата, после ме погледна с тъмните си диви очи.
— Просто помисли за това как може да бъде — каза той с мек глас. — Не трябва да променяш нищо заради мен. Знаеш, Чарли ще се радва ако избереш мен. Мога да те защитавам толкова добре, колкото и един вампир може — може би и по-добре. И ще те правя щастлива, Бела. Има толкова много неща, които мога да ти дам, а той не. Ще се обзаложа, че той дори не те е целувал така, защото може да те нарани. Аз никога, никога няма да те нараня, Бела.
Показах му пострадалата си ръка.
Той отвърна.
— Не беше моя вина. Знаеш го добре.
— Джейкъб, не мога да бъда щастлива без него.
— Ти никога не си и опитвала — не се съгласи той. — Когато напусна, ти изразходваше цялата си енергия, мислейки, страдайки за него. Можеш да бъдеш щастлива, ако го оставиш да си отиде. Можеш да си щастлива с мен.
— Не искам да бъда щастлива с някой, а с него — настоявах аз.
— Никога няма да бъдеш толкова сигурна с него, отколкото си с мен. Той те остави веднъж, може да го направи отново.
— Не, няма да го направи — казах през зъби аз.
Болката от спомена остана в мен като белег от камшик. Това ме накара до искам да го нараня пак.
— Ти също ме остави ме един път — напомних му със студен глас, мислейки за седмиците, криейки се от мен, думите, които ми каза и дърветата пред дома му.
— Никога не съм те оставял — отрече той разгорещено. — Те ми казаха да не ти казвам, че не е безопасно за теб. Но никога не си тръгнах, никога! Бягах около къщата ти всяка вечер, както правя сега. Само за да се уверя, че си добре.
Нямаше да позволя да ме накара да се чувствам зле заради него.
— Заведи ме вкъщи. Боли ме ръката.
Той въздъхна и започна да кара с нормална скорост, гледайки в пътя.
— Просто си помисли, Бела.
— Не — отвърнах аз упорито.
— Да. Тази вечер. И аз ще мисля за теб, докато ти мислиш за мен.
— Както казах, кошмар.
Той се засмя:
— Ти отвърна на целувката ми.
Ахнах, несъзнателно свивайки пръстите си в юмрук, изсъсках, когато болката от счупената ми ръка се обади.