— Добре ли си? — попита той.
— Не съм.
— Мисля, че мога да ти кажа разликата.
— Очевидно не можеш — не отвърнах на целувката ти, това беше опит да те разкарам от себе си, идиот.
Той се изсмя гърлено.
— Обидно. Почти твърде отбранително, бих казал.
Дълбоко си поех дъх. Нямаше смисъл да споря с него; щеше да оспори всяка моя дума.
Концентрирайки се върху ръката си, се опитах да размърдам пръстите си, за да установя къде са счупените части.
Остра болка проряза ръката ми. Изстенах.
— Наистина съжалявам за ръката ти — каза Джейкъб, звучейки почти искрено. — Следващия път, когато искаш да ме удариш, използвай бейзболна бухалка или железен лост, става ли?
— Не си мисли, че ще го забравя — промърморих аз.
Не осъзнавах накъде отиваме, докато не видях, че бяхме на моята улица.
— Защо ме водиш тук? — попитах.
Той ме погледна, а погледът му беше празен.
— Мисля, че каза, че се прибираш у вас?
— Ъгх. Предполагам не можеш да ме закараш до къщата на Едуард, нали?
Болка премина през лицето му и можех да видя, че това му повлия повече от всичко останало, което казах.
— Това е домът ти, Бела — отвърна тихо той.
— Да, но живеят ли някакви доктори тук? — попитах, държейки ръката си отново.
— Ох. — Той обмисли това за това за минута. — Ще те закарам до болницата. Или Чарли може да го направи.
— Не искам да ходя в болницата. Срамно и ненужно е.
Остави колата пред къщата, все още колебаейки се. Колата на Чарли беше на пътя.
Въздъхнах.
— Върви си вкъщи, Джейкъб.
Излязох от колата несръчно, отправяйки се към вкъщи. Моторът изръмжа зад мен и аз бях по-малко учудена, отколкото раздразнена да открия Джейкъб зад себе си.
— Какво ще правиш? — попита той.
— Ще взема лед за ръката ми, после ще се обадя на Едуард да му кажа да дойде и да ме заведе при Карлайл да ми оправи ръката.
Той не отговори. Отвори вратата и я задържа за мен.
Влязохме в стаята повече от тихо, където Чарли лежеше на дивана.
— Здравейте, деца — каза той, седейки в очакване. — Радвам се да те видя тук, Джейк.
— Здрасти, Чарли. — Отговори Джейкъб небрежно.
Отидох в кухнята.
— Какво не й е наред? — зачуди се Чарли.
— Мисли, че си е счупила ръката. — Чух Джейкъб да му отговаря. Отидох до фризера и извадих ледени кубчета.
— Как го е направила? — като мой баща, предполагах, че Чарли ще покаже повече загриженост, отколкото пренебрежение.
Джейкъб се засмя.
— Удари ме.
Чарли се засмя също и аз се смръщих, докато удрях ваничката с леда в ръба на мивката. Ледът се разпръсна в нея, взех със здравата си ръка една шепа от него и обвих кубчетата в кърпата на тезгяха.
— Защо те удари?
— Защото я целунах — каза Джейкъб безочливо.
— Браво на теб, хлапе — отвърна Чарли поздравително.
Стиснах зъби и отидох до телефона. Набрах номера на Едуард.
— Бела? — отговори той още на първото позвъняване. Звучеше повече от успокоен — олекна му. Можех да чуя Волвото му — той вече беше в колата, което беше добре.
— Ти си остави телефона… съжалявам, Джейкъб ли те докара в къщи?
— Да — измърморих. — Ще дойдеш ли да ме вземеш, моля те?
— Вече пътувам — каза той веднага. — Какво не е наред?
— Искам Карлайл да погледне ръката ми. Мисля, че е счупена.
Беше настъпила тишина в другата стая и се зачудих кога Джейкъб щеше да се разкара. Усмихнах се злобно, представяйки си безпокойството му.
— Какво стана? — Едуард попита, гласът му се понижи.
— Ударих Джейкъб — признах аз.
— Добре — каза безрадостно Едуард. — Съжалявам, че си ранена.
Засмях се, защото той звучеше по-приятно от колкото Чарли.
— Иска ми се да го бях наранила — въздъхнах разочаровано. — Не му нанесох абсолютно никакви щети.
— Мога да поправя това — предложи той.
— Надявах се да го кажеш.
Имаше малка пауза.
— Не звучеше, сякаш си го казала ти — каза той внимателно. — Какво направи той?
— Целуна ме — промърморих.
Всичко, което чувах от другата страна на линията, бе усилващия се шум от двигателя.
В другата стая Чарли проговори отново.
— Може би трябва да тръгваш, Джейк — подметна.
— Мисля, че мога да поостана, ако не възразяваш.
— Погребението е твое — измърмори Чарли.
— Кучето още ли е там? — Едуард най-накрая проговори отново.
— Да.
— На ъгъла съм — каза той мрачно и връзката прекъсна.
Като затворих телефона, усмихвайки се, чух звука на колата носеща се по улицата. Спирачките изпротестираха шумно, когато той рязко спря отпред. Отидох да отворя вратата.
— Как е ръката ти? — попита Чарли като влязох. Той изглежда се чувстваше неловко. Джейкъб се излегна на дивана до него в перфектно спокойствие.