— Майя… Майя…
Стресна се и се събуди. Въпреки че стаята тънеше в мрак, позна гласа на Арат.
— Какво правиш тук? — прошепна. — Ума ли си загуби?
Когато Ра-Теш тръгваше на път, Майя оставаше под надзора на пазачи, пръснати из храма.
— Трябваше да те видя — сподели той с тъга в гласа. — Не мога да спра да мисля за твоето заточение.
Тя постави пръсти върху устните на мъжа.
— Тук съм, защото такъв е дългът ми към Богинята, забрави ли?
— Той те използва, Майя! — избухна. — Не ми казвай, че не си разбрала.
Девойката почервеня.
— Забравяш, че той е Върховният жрец, а аз съм само послушница. Трябва да се подчинявам на човешката му същност.
— Можеш да помолиш жрицата за помощ.
— Тя също му се подчинява. Мисля, че е заради магията.
— За какво говориш?
— Ра-Теш владее тайна сила — поколеба се тя, преди да намери точния израз. — Използва ритуала на свързване с магически цели.
— Сексуална магия?
— Трябва да си я почувствал в нощта, когато те доведе.
Арат потръпна. Спомняше си със срам онази среща, защото се бе опитал избяга, да се откаже, но не бе овладял волята си.
— Аз съм на мястото, което съм избрала — настоя тя. — Не знам защо се притесняваш.
— Безпокоя се, защото открих нещо.
Наведе се, докато не докосна устните й. Девойката се изненада толкова силно, че забрави опасността, на която се излагаше. Отвърна на целувката, без да мисли, всмуквайки дара на Богинята.
От нощта на Белтейн се опитваше да прогони страстта си към Арат. Дори изненадващото му посещение по заповед на Ра-Теш не беше успяло да подхрани онази мечта. Но сега бе различно: той беше дошъл при нея без необходимост от ритуали, без богове, на които да угажда…
Телата им се срещнаха върху ложето, копнеещи едно за друго, вдишвайки аромата на кожите си. Сред възглавниците за сън се преструваха, че се нападат в смъртоносна битка, оросявайки се със сокове, извиращи от мистериозни и плодородни дълбини. Потта се смесваше със слюнката и желанието разпалваше огъня, който пламна между бедрата на девойката, нападната от езиците на боговете. Свободна от влиянието на жреца, Майя най-сетне се отдаде на палещия дъх на любовта.
Някой разтвори завесите към коридора и наблюдаваше сцената, докато тонът на стенанията им не подсказа, че сливането им е към края си. Едва тогава се отдръпна назад и отново се скри.
— Казах на Даная да дойде да те види — рече Арат, след като успокои дишането си.
Майя си спомни тялото на девойката, лудуващо сред облаци от пяна.
— Още ли се виждаш с нея?
— Обичам я — отвърна той простичко.
— Аз също.
— Какво? — Арат се изправи наполовина.
— От онзи ден при водопада. Исках да разбера защо бягаш от мен…
— Била си там?
— Това ми помогна да разбера защо желаеш Даная. — Погледна го съсредоточено. — Притеснява ли те?
— Не — отвърна той, изненадан. — Не ме притеснява.
— Какво й разказа за мен?
— Истината. Вие сте различни. Обичам и двете ви. Какво да направя?
Тя го разбираше. Обичаше Арат, но в същото време желаеше Даная. Не беше нещо, което можеше да контролира.
Далечно чуруликане прозвуча в мрака.
— Трябва да си вървя — съобщи той, скачайки от леглото.
— Защо толкова скоро? Още не е съмнало.
— Не чуваш ли? Това е птицата, която пее призори.
— Спиш, Арат. Причува ти се.
— Погледни, виждаш ли светлината на хоризонта?
Майя излезе на балкона и за момент се надяваше, че тази млечна светлина е следата на някой метеор.
— Това е едно от онези загадъчни явления, които понякога се появяват в небето… — коментарът й бе прекъснат от отчаяни трели. — Ах, да, съмва се!… Бързо! Бягай оттук!
Сбогуваха се в градината. Майя го видя да се стопява в мъглата, преди да се върне в леглото си с намерението да спи дълги часове… Миг след това една ръка запуши устата й и тя вдиша парфюм, който разпозна заедно с шепнещия глас.