— Аз също те обичам. И Богинята ме помоли да ти дам един специален дар — каза жрицата, която свали ръката си веднага щом се убеди, че момичето няма да вика. — Ще изкова за Нея духа на бъдеща заклинателка. Ще те науча на тайна магия, която мъжете не познават.
— Магия? — повтори момичето с боязън. — Достатъчно магии ми се събраха.
— Тази магия е различна, защото идва от природата ни. Нея само жените могат да практикуват. — И посочи съда, където Майя държеше фините платове, които използваше по време на менструацията си. — Менструалната кръв има жизнеутвърждаваща сила, затова е толкова мощна. Мъжете не я притежават и са се опитали да я заместят с жертвоприношения, но магиите, постигнати по този начин, не са чисти. Само нашата кръв е хранилище на живота, дарено от Богинята.
Майя си спомни, че пророческите способности на гадателките се увеличаваха по време на тези специални дни. Може би съществуваше някаква връзка между луната и пророческите видения.
— С тази магия ще задържиш интереса на новия си любовник.
— Не знам за какво говориш.
— Напротив — продължи жрицата, като не обърна внимание на тревогата в гласа на момичето. — Ако използваш добре силата на луната, любовникът ти никога няма да те изостави.
— Аз не…
— Ще бъде наша тайна — прекъсна я тя. — Няма да кажа нищо на Ра-Теш. Новият ти възлюбен ми е симпатичен и мисля, че наистина го обичаш. Ще ти помогна да го виждаш често, но искам нещо в замяна. Позволи ми да те обичам, както той те обича.
— Винаги си била много добра с мен, но никога няма да мога да те обичам по същия начин.
— Любовта е нещо различно за всички. Ако ми подариш няколко нощи в замяна на мълчанието ми и обединим силите си, ще можем да се опълчим на властта на Ра-Теш и може би да освободим царството от присъствието му.
Докато говореше, жената сваляше един по един воалите, които покриваха момичето. Майя нямаше друг избор, освен да отстъпи пред ласките й, не само защото разбра, че животът на Арат зависи от съгласието й, но и защото започна да усеща как горещият дух на Богинята я обладава. Устните с подканяща плътност я увещаваха да остане отпусната на леглото, устни с ален цвят, които толкова приличаха на нейните, че се чувстваше странно от милувката им върху кожата си. Защото да споделиш любовта с друга дъщеря на Богинята беше като да любиш сама себе си.
Молитвите й се сляха с шепота на жената. Предусети идването на светлината, която щеше да избухне под клепачите й. Трябваше да задържи изригването, което вече известяваше за себе си с далечен тътен. Приближаваше се до Богинята. Вече беше достъпна за ръцете й. Зелено като нейната мантия беше сияйното було, което се разпростря върху света: това беше прелюдията на нейното идване и проникване. Магията се понесе над спалнята и обгърна жените, които се отдаваха на ритуала. Миг преди кулминацията двете издигнаха в унисон молитвите си, задържайки за секунда сливането си с Майката, докато напрежението стана непоносимо. Тогава освободиха цялата сила, натрупана от допира на телата им. Събраната енергия послужи за подтик на заклинанието. Вълните от мечти и желания преляха през прага, задържащ ги по волята на техните създателки, и изригнаха в мощен прилив, който заля всичко в предела на магията.
Ръцете на жрицата се сключиха около китките на Майя и за миг погледите на двете се срещнаха. Именно тогава паметта на Мелиса нададе мълчалив вик: в дъното на тези очи пулсираше душата на Сибила.
50
Последните дни бяха странни, сякаш махалото на душата ми се намира в постоянно колебание. За първи път не си спомням образите от регресията. Всеки опит да се съсредоточа ги замъглява още повече.
Възможно е отчаяното ми желание да избягам и физическата невъзможност да го осъществя да са улеснили тези скокове във времето. Или може би съм полудяла, както казва Тирсо. Ами ако регресиите ми не са нищо друго, освен опити за бягство?
Но не бива да се съмнявам в себе си. Аз съм единствената си опора. Освен това тази вечер бих се осмелила да заложа на здравия си разум. Може би защото е пълнолуние и съм на път да прокървя.
Тази магическа струя, която изтича от вагината ми, изостря интуицията ми. С нея се чувствам способна да се затворя в седефена капсула и да заблестя с уникалния блясък, който извира от най-тайното кътче на душата ми. Силата му ме свързва с Майката, която поражда светове и ни говори с лунни песни. Инстинктът ми става източник на власт, когато дестилирам тази тъмна и тайнствена течност. Затова ще продължа да търся. Истината трябва да е някъде там, недалеч от мястото, където сърцето ми сочи.