– Възможно е в началото на разследването да сте тръгнали по погрешна следа и именно затова да не сте стигнали доникъде.
Клайн стрелна с поглед Родригес, който се взираше в повърхността на масата, сякаш тя изобразяваше картина на ада.
– Как мислиш, Род? Смяташ ли, че трябва да погледнем нещата от различен ъгъл? Дали не сме хванали цялата работа от задника за главата?
Родригес само бавно поклати глава.
– Не, не мисля така – заяви той с дрезгав глас, напрегнат от потиснатите емоции.
Съдейки по израженията на хората в стаята, Гърни съвсем не бе единственият изненадан, когато видя капитанът, който неотменно се стремеше да покаже, че е човек на контрола, стана тромаво от стола и напусна стаята, сякаш не можеше да издържи дори минута повече вътре.
Глава 36
В сърцето на мрака
След излизането на капитана срещата сякаш загуби насока; не че бе кой знае колко добре организирана поначало. Отсъствието му обаче сякаш подчертаваше непоследователността в разследването, така че дискусията се разпадна. Известният криминален психолог, доктор Ребека Холдънфийлд, каза, че не разбира защо е била повикана, и побърза да си тръгне. Андерсън и Блат мърдаха неспокойно, разкъсвани между две гравитационни полета: това на шефа си, който си бе тръгнал, и на окръжния прокурор, който все още бе там.
Гърни попита дали някой е разбрал защо есемесът е бил подписан с "Едуард Малъри", но напредък по въпроса нямаше. Андерсън само примигна неразбиращо при споменаването на името, а Блат махна с ръка – явно смяташе, че да се върви по тази следа, е губене на време. Окръжният прокурор измърмори няколко безсмислени изречения на тема колко полезна е била срещата и как всички трябвало да са запознати със случая и да са "на една вълна". Гърни изобщо не смяташе, че са постигнали подобно нещо; най-многото, на което можеше да се надява, бе да са се замислили пред какъв случай са изправени. Е, пък и бе насочил вниманието им към изчезналите ученички.
Накрая Гърни предложи Бюрото да провери кой точно е Грегорио и какво представлява "Кармала Фешън", защото те бяха общото между изчезналите момичета, както и връзката между тях и Джилиан. Клайн беше на път да даде необходимата заповед, когато Елън Ракоф отвори вратата и посочи към часовника си. Той погледна своя, сепна се и обяви важно, че закъснява за конферентен разговор с губернатора. На излизане изрази увереността си, че всички знаят как да стигнат до изхода. Андерсън и Блат си тръгнаха заедно, последвани от Гърни и Хардуик.
Хардуик се насочи към един черен форд, с какъвто се движеха почти всички нюйоркски полицаи. Облегна се на капака на багажника, запали цигара и без да чака да го питат, заговори за капитана:
– Тоя малък копелдак много скоро ще потъне. Знаеш какво казват за маниаците на тема контрол – че държат всичко извън тях самите да им се подчинява, защото вътре в тях цари пълен хаос. Именно такъв е капитан Род, само дето вече не може да крие лудостта си. – Той си дръпна от цигарата, издуха дима и се намръщи. – Дъщеря му е наркоманка. От многото дрога ѝ се е разхлопала дъската. Знаеш това, нали?
– Да, разказа ми за нея, докато разследвахме случая "Мелъри".
– А казах ли ти, че е в "Грейстоун"? Оная лудница в Ню Джърси?
– Да, и това ми каза.
Гърни си спомни онзи влажен и неприятен ден миналия ноември. Тогава Хардуик му обясни как пристрастяването и проблемите на дъщерята на Родригес влияят на преценката на капитана в случаите, когато са замесени наркотици.
– Е, изхвърлили са я от "Грейстоун", защото вкарала дрога в клиниката и се чукала с други пациенти. Според последните новини била арестувана. Продавала наркотици по време на среща на "Анонимните наркомани".
Гърни се зачуди накъде води този разговор. Не приличаше на колегиален опит за оправдаване поведението на капитана.
Хардуик отново дръпна от цигарата, толкова дълбоко, все едно се опитваше да постави нов рекорд за количеството дим, което човек е в състояние да погълне за три секунди.
– Като ти гледам физиономията, сигурно се питаш какво общо има това? Прав ли съм?
– Да, не мога да отрека, че ми мина през ума.
– Отговорът е "нищо". Няма абсолютно нищо общо, мамка му! Само дето решенията на Родригес напоследък не струват и пукната пара. Буквално пречи на разследването.
След тези думи хвърли недопушената цигара, натисна я с крак и я смачка на асфалта.
Гърни се опита да смени темата:
– Направи ми една услуга, става ли? Прослушай Грегорио и "Кармала". Останах с впечатлението, че никой не се заинтересува особено от тях.