Понякога си казваше, че е съвсем нормално, и го отдаваше на студените си келтски гени. Така не носеше никаква лична отговорност. В други случаи решаваше, че се дължи на пристъпите му на вина. Попадаше в омагьосан кръг – тъй като не се бе обадил в началото, изпитваше все по-малко желание да го направи, а това на свой ред само усилваше вината му. Всъщност откакто се помнеше, това разяждащо чувство му бе постоянен спътник. Като единствено дете смяташе, че е отговорен за насила проточилия се, изпълнен с напрежение брак на родителите си. Понякога пък си мислеше, че Кайл твърде много му напомня на първата му съпруга и изпълнения им с кавги брак.
После идваше факторът на разочарованието. Когато стоковата борса се срина и Кайл обяви, че ще замени инвестиционното банкерство с право, Гърни се отдаде на приятната заблуда, че синът му може да тръгне по неговите стъпки. Тази надежда бързо се разсея – за Кайл правото бе просто нов път към старата цел: материалния успех.
– Защо просто не му се обадиш? – попита Мадлин, като го гледаше, отпуснала куките в скута си, върху недовършения оранжев шал.
Гърни се сепна и се извърна към нея. Всъщност вече не бе особено изненадан от невероятната ѝ прозорливост.
– Просто започваш да гледаш по един определен начин, когато си мислиш за него – каза тя, сякаш това се разбираше от само себе си. – Определено не изглеждаш щастлив.
– Ще го направя. Ще му звънна.
Започна да преглежда формуляра на ППАТП с новопоявили се усърдие и напрежение. Приличаше на човек, попаднал в заключена стая, който отчаяно търси скрит изход. Не намери нищо ново, фактите не се различаваха от онези, които си спомняше. Започна да рови из останалите документи в папката.
Един от няколкото анализа на видеоматериалите от сватбения прием завършваше със следното обобщение: "Местоположението на всички лица, присъствали на територията на имота на Аштън във времевия отрязък на убийството, е потвърдено посредством видеозапис с обозначен час." Гърни имаше ясна представа какво означава това; добре си спомняше обясненията на Хардуик онази вечер, когато заедно бяха гледали записа. Все пак искаше да е напълно сигурен, защото потвърденото местоположение на хората бе от огромно значение.
Взе мобилния си телефон от плота в кухнята и се обади на Хардуик. Мигновено се включи гласовата му поща: "Хардуик. Оставете съобщение."
"Гърни е. Имам един въпрос относно видеоматериалите."
След по-малко от минута телефонът му звънна. Не си направи труда да погледне екрана: сигурен бе кой се обажда.
– Джак?
– Дейв?
Гласът принадлежеше на жена. Беше му познат, макар да не успя веднага да се сети коя е.
– Извинете, очаквах друг човек. Да, Дейв е на телефона.
– Дейв, Пеги Мийкър е. Получих имейла ти и току-що ти написах отговор. После реших, че е най-добре лично да ти звънна, в случай че искаш веднага да научиш – каза тя забързано и развълнувано.
– За какво става дума?
– Нали искаше да разбереш дали е известно нещо повече за пиесата на Едуард Малъри – за съдържанието, сюжета, героите и т.н. Е, направо няма да повярваш! Обадих се във Факултета по английска литература на колежа "Уеслиън" и познай кого открих! Професор Барклес, който водеше онзи курс.
– Какъв курс?
– Курсът по Елизабетинска драма, който посещавах в колежа! Оставих му съобщение, а пък той взе, че се свърза с мен! Не е ли невероятно?
– И какво ти каза?
– Ами тук стигаме до удивителната част. Готов ли си?
В ухото на Гърни се разнесе настойчиво бипкане: търсеха го на втора линия. Той не му обърна внимание.
– Продължавай – подкани я.
– Първо, заглавието на пиесата било "Испанският градинар". – Тя замълча за миг в очакване на реакцията му.
– Продължавай.
– Името на главния герой е Хектор Флорес.
– Сериозно ли говориш?
– Да, но не е само това! Става още по-интересно. Сюжетът, който бил преразказан от някакъв критик, съвременник на автора, е изключително сложен. Героите се предрешвали и дори членовете на собствените им семейства не били в състояние да ги разпознаят. Въобще звучи доста шантаво, но основната сюжетна линия... – Ново бибкане, човекът на втора линия ставаше нетърпелив. – ... Слушай, това е наистина странно... Та майката на Хектор Флорес го изпъдила от къщи, убила баща му и прелъстила брат му. Години по-късно Хектор се върнал, предрешен като градинар и – ще съкратя историята, за да не изпадаме в излишни подробности – успял да заблуди брат си, като се предрешил като друг, и го убедил да отреже главата на майката. Цялата история е доста брутална и вероятно затова всички копия на пиесата били унищожени още след първата постановка. Не е ясно дали сюжетът разиграва някакъв древен вариант на мита за Едип, или Малъри просто е съчинил някаква гротескна история. Може да му е повлияла "Испанска трагедия" на Томас Кид, която е не по-малко скандална. Та това са основните факти – направо от извора, професор Барклес.