Гърни реши да се вмъкне вътре чрез блъф. Приличаше на ченге, говореше като ченге, а картата му от асоциацията на пенсионираните следователи можеше да мине за служебна карта на действащ полицай.
Отиде до вратата и откри, че все още е отворена. Влезе в преддверието и се заслуша – не се чуваха нито стъпки, нито гласове. Натисна бравата на вратата – и тя не бе заключена. Отвори я и отново се заслуша. Не се чуваше нищо освен приглушения вой на прахосмукачката от горните етажи. Влезе и внимателно затвори вратата след себе си.
Служителите от фирмата за почистване бяха запалили всички лампи и на светлината фоайето изглеждаше по-голямо, голо и студено отколкото в спомените му. На яркото осветление грамадното махагоново стълбище, което бе най-забележителното нещо в помещението, сякаш се бе смалило и вече съвсем не бе така внушително. Дървените плоскости, с които бяха покрити стените, изглеждаха по-посредствени, сякаш светлината бе заличила благородната им патина.
Насреща си видя две врати. Доколкото си спомняше, едната бе за малкия асансьор, в който го бе въвела дъщерята на Джикинстил – ако наистина бе такава, в което той силно се съмняваше. Другата врата бе широко отворена. Стаята зад нея бе ярко осветена също като просторното фоайе, в което бе застанал. Това явно беше "мултимедийната" зала, както се изразяваха агенциите за недвижими имоти в рекламните си брошури. Основно място в нея заемаше огромният плосък видеоекран, пред който бяха разположени шест кресла. В насрещния ъгъл имаше мокър бар. Покрай едната стена се простираше дълъг шкаф, върху който бяха подредени чаши за коктейли и вино, както и купчина малки стъклени чинийки (от типа, в които се поднасяха изискани десерти или "магистрали" кокаин). Гърни провери чекмеджетата на шкафа, но не откри нищо в тях. Отделенията на мокрия бар и малкият хладилник, вграден в него, бяха заключени. Излезе от стаята толкова тихо, колкото и бе влязъл, и се насочи към стълбището.
Взимаше по две стъпала наведнъж. Дебелата ориенталска пътека заглушаваше звука от забързаните му стъпки. Качи се на втория етаж, а после и на третия. Тук прахосмукачката се чуваше по-ясно и той си каза, че всеки момент двамата чистачи може да приключат с работата си и да се спуснат долу при него. Времето му за разузнаване бе ограничено. През един оформен като арка вход се влизаше в коридор, в който имаше пет врати. Предположи, че онази в дъното е за асансьора, а останалите четири водят към спални. Приближи се до най-близката и натисна бравата възможно най-безшумно. В същия миг чу приглушен шум – асансьорът бе спрял на третия етаж, на метри от него, в дъното на коридора. Врата му започна плавно да се отваря.
Гърни влезе бързо в неосветената стая, за която бе предположил, че е спалня. Внимателно и безшумно затвори вратата след себе си с надеждата, че който и да бе слязъл с асансьора (вероятно един от чистачите), не е гледал в неговата посока.
В същото време осъзна, че се намира в доста неприятна ситуация: нямаше как да се скрие, защото в стаята бе прекалено тъмно и той не можеше да намери подходящо място; същевременно не биваше да пали лампата, защото тя би могла да го издаде. А ако го хванеха, докато се криеше като идиот зад вратата на спалнята, едва ли би успял да се измъкне, като размаха картата си на пенсиониран детектив. Въобще какво, по дяволите, правеше тук? Какво се надяваше да намери? Портфейла на Джикинстил с документ или друга следа, подсказваща самоличността му? Имейл, който да разкрива заговор? Снимките, за които се споменаваше в съобщението? Нещо, което да може да използва като улика срещу Джикинстил и така да неутрализира заплахата? Подобни неща се случваха само в глупавите криминални комедии. Тогава защо се бе поставил в тази идиотска ситуация? Защо се промъкваше и спотайваше в тъмното като някакъв малоумен крадец-аматьор?
Прахосмукачката започна отново да бучи, само че сега бе много по-близо – в коридора от другата страна на вратата. Сянката ѝ минаваше напред-назад и закриваше тънката ивица светлина, която се процеждаше през прага. Гърни се дръпна пъргаво назад, намери пипнешком стената и се прилепи плътно към нея. Чу отварянето на отсрещната врата, след което бученето на прахосмукачката отслабна. Най-вероятно чистачът бе влязъл с машината в отсрещната стая.
Очите на Гърни бяха започнали да се приспособяват към тъмнината (тя все пак не бе пълна благодарение на светлината, процеждаща се през пролуката под вратата) и той различи няколко по-едрите предмета: таблата на огромно легло, извито кресло в стил кралица Ана, тъмен гардероб на фона на стената.