– За псето ли?
– Какво псе?
– Онова, дето е изровило Кики.
– За какво, по дяволите, говориш?
– За териера на Мариан Елиът, който обича да си вре носа навсякъде. Ти да не би да не си чул?
– Я ми разкажи.
– Ами Мариан Елиът работела в розовата си градина, а Мелпомена била вързана за някакво дърво.
– Кой?
– Териерът се казва Мелпомена. Много умна и изтънчена кучка. Та Мелпомена успяла някак да развърже каишката. Тръгнала да се разхожда и се озовала зад къщата на семейство Мълър. Започнала да рови зад бараката за дърва. Когато баба Мариан най-после я открила, Мелпомена вече била изкопала една доста сериозна дупка. И старата мярнала нещо вътре... Познай какво?
– За бога, Джак, просто ми кажи!
– Първо решила, че е една от градинарските ѝ ръкавици.
– Господи, Джак...
– Е, помисли малко, де! Какво би могло да прилича на гумена ръкавица?
– Джак...
– Разложена човешка ръка.
– И тази ръка е била прикрепена към Кики Мълър, жената, която уж избягала с Хектор Флорес?
– Същата.
Гърни запази мълчание в продължение на няколко секунди.
– Почна ли да ти просветва, Шерлок? Почна ли да схващаш картинката, да си вадиш заключенията или каквото там правиш обикновено?
– Как е реагирал съпругът на Кики?
– Лудия Карл ли? Машинистът под елхата? Никаква реакция. Мисля, че психиатърът му така го е надрусал с ксанакс, че буквално не е в състояние да реагира. Зомби, това е той. Или пък е адски добър актьор.
– Знае ли се причината или приблизителната дата на смъртта?
– Изровили са я тая сутрин. Обаче определено е прекарала доста време в земята. Може би няколко месеца, което съвпада приблизително с изчезването на Хектор.
– А причината?
– Съдебният патолог все още не е изготвил писмения доклад, но от онова, което видях, бих могъл да направя някои предположения.
Хардуик замълча. Гърни стисна зъби – знаеше какво следва.
– Бих казал, че смъртта ѝ вероятно е свързана с факта, че главата ѝ бе отрязана.
Глава 46
Нищо черно на бяло
Гърни се прибра късно след полунощ и макар че спа малко, се чувстваше така, все едно не е мигнал.
На другата сутрин, докато пиеше кафе заедно с Мадлин, каза, че безпокойството му се дължи на подозренията му към така наречения "Джикинстил" и нарастващото напрежение в разследването по случая "Пери". Предполагаше, че голяма роля имат и страничните ефекти от веществото, с което го бяха упоили, но това не го спомена.
– Трябвало е да отидеш до някоя болница и да се прегледаш.
– Нищо ми няма.
– Може би трябва да си легнеш пак и да се опиташ да поспиш.
– Не, твърде много неща стават в момента. Освен това съм напрегнат и няма да заспя.
– Какво ще правиш в такъв случай?
– Ще работя.
– Знаеш, че е неделя, нали?
– Знам.
Всъщност бе забравил. Изплаши се колко объркан се чувства. Трябваше да открие нещо конкретно, върху което да се съсредоточи, нещо, което да му донесе яснота, което изискваше да действа логично, стъпка по стъпка.
– Защо не се обадиш в кабинета на Диктър и да провериш дали не може да те приеме днес?
Той поклати глава. Диктър бе семейният им лекар. Доктор Диктър. Обикновено му ставаше смешно заради глупавата алитерация, но днес не му бе до смях.
– Каза, че може да са те упоили. Струва ми се, че не приемаш нещата достатъчно сериозно. За какъв наркотик говорим?
Нямаше намерение да я тревожи с рохипнола. Наркотикът носеше асоциация със сексуалните престъпления и щеше да предизвика куп тревожни въпроси, на които не се чувстваше в състояние да отговори.
– Не съм сигурен. Предполагам, че става дума за нещо, което има ефект на алкохол и предизвиква бели петна в паметта.
Тя го изгледа с характерния си преценяващ поглед, който го караше да се чувства напълно разголен.
– Каквото и да е – допълни той, – действието вече отминава.
Знаеше, че тонът му е твърде небрежен и че му личи колко иска да сменят темата.
– Може би трябва да вземеш някакво лекарство, за да неутрализираш страничните ефекти...
– Сигурен съм, че естествените процеси в организма ми ще се погрижат за детоксикацията. Междувременно ми трябва нещо, върху което да се съсредоточа.
Тази идея моментално насочи мислите му към случая "Пери", което пък го подсети за разговора с Хардуик предната вечер и така внезапно осъзна, че докато бяха обсъждали Мелпомена и разлагащата се ръка на Кики Мълър, той бе забравил защо всъщност се бе обадил на Хардуик.