Минута по-късно вече бе грабнал телефона.
– Скард? – недоволно изръмжа Хардуик. – Да-а, попаднах на името във връзка с "Кармала Фешън". Между другото, неделя сутринта е, мамка му. Колко е спешен тоя въпрос?!
Нищо с Хардуик не бе лесно. Но ако човек беше готов да се включи в играта му, това значително улесняваше нещата. Един от начините бе да вдигнеш летвата на вулгарността.
– Представи си, че са ти опрели пищов в топките.
Хардуик помълча няколко секунди, сякаш преценяваше колко е изкусен изразът и колко точки да му присъди.
– "Кармала Фешън" е много особена организация. Трудно е да им хванеш следите. Собственост е на друга компания, която пък е собственост на по-голяма компания, която е собственост на корпорация със седалище на Каймановите острови. Много трудно е да се определи с какво точно се занимават. Изглежда, обаче има някаква топла връзка със Сардиния, а пък сардинската връзка има някакво отношение към семейство Скард. За членовете на семейство Скард пък се говори, че са много лоши хора.
– Говори се?
– За това няма съмнение. Просто няма правни доказателства. Според нашите приятели от Интерпол никой от семейство Скард не е осъждан официално за каквото и да било. Свидетелите винаги размислят и оттеглят показанията си. Или изчезват.
– И тези Скард притежава "Кармала Фешън"?
– Вероятно. Всичко свързано с тях е "вероятно". Вероятно така, вероятно онака. Те не оставят нищо черно на бяло.
– Добре де, какво представлява тази организация все пак? С какво се занимава?
– Никой не знае. Не можем да намерим нито един доставчик на платове или търговец на дрехи на дребно, който някога да е работил с тях. Публикуват реклами за изключително скъпи дамски дрехи, но няма никакви доказателства, че наистина продават такива.
– А какво казват по въпроса представителите им?
– Не можем да открием нито един такъв.
– За бога, Джак, кой поръчва рекламите? Кой плаща за тях?
– Всичко става с имейли.
– И откъде са изпратени имейлите?
– Понякога от Каймановите острови, понякога от Сардиния.
– Ама...
– Да, да. Знам. Няма никаква логика. В момента го проследяваме. Чакаме и още данни от Интерпол. Както и от италианската полиция. И от Каймановите острови. Трудно е, защото никой не е обвинен в нищо, а пък изчезналите момичета не са обявени официално за изчезнали. А дори и да бяха, връзката им с "Кармала Фешън" не доказва нищо. На всичкото отгоре на хартия няма нищо, никакви документи, които да свързват "Кармала" със семейство Скард. Имат лоша репутация, и толкова. От законова гледна точка вървим през минно поле, докато наоколо се стели гъста мъгла. И освен това – благодарение на размислите и наблюденията, които си споделил с окръжния прокурор – в момента всички са се панирали и гледат да си покриват задниците.
– Тоест?
– Тоест, вместо двама души, на минното поле има една дузина, които се препъват един в друг.
– Джак, признай си, че на теб ти харесва.
– Майната ти!
– Така. Затова си мисля, че сега е най-подходящият момент да те помоля за една услуга.
– Каква услуга? – попита неочаквано кротко той.
Такъв си беше Хардуик – реагираше винаги наобратно, като свръхактивно дете, което противно на логиката се успокояваше от медикаменти, предизвикващи еуфория. Най-подходящият момент да го помолиш за услуга бе онзи, който би трябвало да е най-неудобен. И обратното. Същият опак принцип диктуваше и отношението му към риска. За него той беше положителен фактор във всяка ситуация. За разлика от повечето полицаи, които по природа бяха консервативни и се подчиняваха на йерархията, в Хардуик имаше нещо бунтарско. Имаше късмет, че все още е жив.
– Ще трябва да нарушиш няколко правила – заяви Гърни, който за първи път през изминалото денонощие се чувстваше стъпил на сигурна почва. Защо не се бе сетил по-рано за Хардуик? – Или ако си достатъчно ловък, да ги заобиколиш.
– За какво става дума?
Звучеше така, все едно неочаквано са му предложили особено апетитен десерт.
– Трябва да се снемат отпечатъци от една малка стъклена чаша и да се сравнят с тези в базата-данни на ФБР.
– Нека да позная – и никой не бива да научава защо, не трябва да се регистрира като нов случай и поръчката в никакъв случай да не се свързва с теб.
– Да, нещо такова.
– Къде и кога ще получа чашата?
– Да се видим пред магазина на Абелард след десет минути?
– Какъв си самонадеян задник!
Глава 47
Невъзможна ситуация
След като връчи чашата на Хардуик на малкия паркинг пред магазина на Абелард, на Гърни му хрумна да продължи до Тамбъри. В крайна сметка магазинът се намираше по средата на пътя дотам, а на местопрестъплението бе възможно да открие нещо ново. Освен това искаше да продължи да се движи, за да не се оставя напрежението от историята с Джикинстил да го завладее.