Този път пътуването от Тамбъри до Уолнът Кросинг отне на Гърни само петдесет и пет минути вместо обичайните час и четвърт. Бързаше да се прибере и отново да изгледа видеоматериалите от сватбения прием. Осъзнаваше, че една от основните причини да бърза толкова е желанието му да се потопи възможно най-пълно в разследването. Убийството, колкото и да бе ужасяващо, го тревожеше много по-малко от проблема с Джикинстил.
Колата на Мадлин бе паркирана до къщата, а колелото ѝ бе подпряно на стената на бараката за дърва. Той реши, че жена му е в кухнята, но когато влезе през страничната врата и извика "Прибрах се!", никой не му отговори.
Отиде направо до дългата маса, която отделяше голямата кухня от всекидневната. Върху нея все още бяха разпилени копията му от материалите по случая, което така нервираше Мадлин. Сред папките имаше комплект най-обикновени дивидита.
Върху най-горния (именно него бе гледал заедно с Хардуик) имаше етикет с надпис: "Сватбено тържество на Пери и Аштън, редактиран запис". Само че на Гърни му трябваше един от нередактираните оригинали. Имаше пет такива. Първият бе обозначен като "Хеликоптер; общи панорами от въздуха и близък план". Останалите четири бяха от четирите наземни камери и бяха надписани според посоката, в която бяха снимали.
Той занесе четирите диска във всекидневната, отвори лаптопа си, а после и "Гугъл Земя". Написа "Баджър Лейн, Тамбъри, Ню Йорк". Трийсет секунди по-късно се взираше в сателитната снимка на имота на Аштън, на която бяха отбелязани надморската височина и географските посоки. Виждаше дори малката масичка в каменния заден двор.
Избра онази точка от гората, където според него би трябвало да се намира видимата част от ствола на черешата. С помощта на компаса в "Гугъл" определи посоката на вектора от масата до дървото. Ъгълът бе 85 градуса – почти право на изток.
Прехвърли дисковете и взе последния, с надпис "Изток-североизток". Пъхна го в дивиди-устройството и намери момента, в който Джилиан Пери влиза в бунгалото. Настани се на дивана срещу екрана, за да проследи внимателно следващите четиринайсет минути от видеозаписа.
Изгледа го веднъж, после и втори път, а объркването му само нарастваше. След това го пусна за трети път и продължи да го гледа чак до минутата, когато Лунц, местният полицейски началник, вече бе оградил периметъра на местопрестъплението и пристигнаха представителите на щатската полиция.
Нещо не бе наред. Не – не просто не беше наред. Беше невъзможно.
Обади се на Хардуик, който явно не бързаше, защото вдигна чак след седмото позвъняване.
– Какво мога да направя за теб, шампионе?
– Напълно ли си сигурен, че са ви дали пълни оригинални видеозаписи от сватбеното тържество?
– Какво имаш предвид под "пълни"?
– Една от четирите наземни камери е била поставена така, че в обсега ѝ влизат бунгалото и голяма част от гората вляво. Този отрязък от гората покрива цялото пространство, което Флорес би трябвало да прекоси, за да захвърли оръжието на убийството там, където е било намерено.
– Е, ѝ?
– Ами в задната част на този отрязък има едно дърво. От патиото през пролуки в растителността се вижда част от ствола му. Дънерът попада и в обсега на камерата.
– И?
– Това дърво, повтарям, расте от другата страна на маршрута, който Флорес би трябвало да измине до мястото, където е било открито мачетето. Стволът на дървото се вижда съвсем ясно, и то по време на целия запис от тази камера.
– Какво точно се опитваш да ми кажеш с това?
– Гледах записа три пъти, за да съм абсолютно сигурен. Джак, никой не мина пред онова дърво.
– Не разбирам – каза мрачно Хардуик.
– Нито пък аз. Има ли някаква вероятност мачетето, намерено в гората, да не е оръжието на убийството?
– Имаме пълно съвпадение на ДНК. Прясната кръв върху мачетето е на Джилиан Пери. Възможността за грешка е приблизително едно на един милион. Да не говорим, че в доклада на съдебния патолог се споменава "мощен удар с тежко, добре наточено острие". А и какви други варианти може да има? Флорес тайно да се е отървал от второ окървавено мачете, истинското оръжие на убийството, а след това да е пренесъл част от кръвта по него върху първото ли? Дори да е било така, той пак е трябвало да го занесе до мястото, където го намерихме. За какво изобщо говорим? Как е възможно то да не е оръжието на убийството?