Гърни въздъхна.
– Значи сме изправени пред невъзможна ситуация.
Глава 48
Съвършени спомени
"Ако фактите си противоречат, значи някои от тях не са факти."
Така бе казал по време на час един от инструкторите му в Полицейската академия на Ню Йорк. Гърни никога не забрави думите му.
Ако наистина смяташе да си вади изводи от видеозаписа, първо би трябвало да провери по-внимателно достоверността му. На кутийката на диска видя телефонния номер на компанията "Съвършени спомени", която бе заснела събитието.
Набра номера и остави съобщение, в което спомена имената на Аштън и Пери. Едва бе затворил, когато мобилният му телефон звънна. Обаждаха се от "Съвършени спомени".
– С какво мога да съм ви полезна? – попита професионално учтив женски глас, в който се долавяше леко напрежение.
Гърни се представи и обясни, че се опитва да помогне на Вал Пери, майката на покойната булка. Подчерта какво голямо значение има видеозаписът на сватбеното празненство за залавянето на лудия убиец на Джилиан. Колко важен е той за разрешаването на случая и за да може семейството ѝ най-сетне да намери покой. И че му трябва само отговорът на един въпрос, но от човека, който е отговарял за проекта.
– Аз отговарях за проекта.
– А вие сте?
– Дженифър Стилман. Аз съм изпълнителният директор на фирмата.
– Добре, Дженифър. Искам да знам само едно: дали в някой от оригиналните записи има прекъсвания.
– Определено не! – отговорът ѝ бе мигновен и решителен.
– Дори за части от секундата?
– Отново – определено не!
– Говорите със забележителна увереност. Да не би вече да са ви задавали този въпрос?
– Не става дума за въпроса, а за конкретно изискване.
– Изискване ли?
– В договора бе изрично бе упоменато, че видеозаписът трябва да покрива цялото пространство по време на целия прием, от началото до края, без да се пропуска абсолютно нищо. Очевидно булката искаше запис на всеки сантиметър от мястото за всяка секунда от сватбеното тържество.
От тона на жената Гърни се досети, че това не е обичайно изискване. Или поне настойчивостта на клиента не бе обичайна. Все пак я попита, за да е напълно сигурен.
– Ами... – поколеба се тя – за тях бе наистина важно. Или поне за нея. Когато доктор Аштън ни предаде желанието ѝ, звучеше някак... Всъщност не би трябвало да коментирам това. Не мога да чета мисли.
– Дженифър, това е от огромно значение! Както знаете, разследваме убийство. Трябва да съм напълно сигурен, че от записите не липсва нищо – нито една секунда, нито един кадър.
– Нищо не липсва. Не сме изрязвали нито един кадър. Това би създало проблеми с времевия код и нашият компютър би го отразил.
– Добре, хубаво е да го знам. Благодаря. Канехте се да кажете нещо за доктор Аштън...
– Не, не е важно. Просто... ами стори ми се малко засрамен заради настойчивото желание на годеницата си да заснемем всеки миг от празненството. Имах чувството, че му е неловко от тази романтична сантименталност. Или може би го намираше за детинско, наистина не знам. Не е моя работа да съдя хората или да преценявам защо искат определени неща. Клиентът винаги е прав, нали така?
– Благодаря, Дженифър. Много ми помогнахте.
На Дженифър Стилман може да не ѝ влизаше в работата защо хората искат определени неща, но за Гърни важеше точно обратното. Мотивацията зад дадено събитие бе от огромно значение за неговата професия. В този миг му хрумна възможно обяснение, макар и изключително странно. Една от причините някой да иска пълно видеопокритие би могла да бъде сигурността, например, ако клиентът смята, че множеството камери на терена биха предотвратили някаква неприятна случка. Или пък защото иска да има неоспорими доказателства за всичко, което би могло да се случи.
Следваше въпросът кой точно е искал всички тези камери. На Гърни не му убягна фактът, че Аштън е представил изискването като молба от страна на Джилиан. Само че тя не беше отправена лично от Джилиан, а "предадена" на Дженифър Стилман от Аштън. Следователно бе възможно идеята да е негова и той да е решил да я представи като желание на Джилиан. Защо обаче би го сторил? Какво значение имаше чия е идеята?
Възможността той или тя, а може би и двамата, да са търсели сигурност, да са се опасявали от онова, което може да се случи в онзи ден, бе наистина интригуваща.
Най-вероятният обект на притесненията им би трябвало да е Флорес, който уж се държал странно в периода преди сватбата. Може би искането всичко да бъде заснето наистина бе на Джилиан, както бе казал Аштън. Може да е имала причини да се страхува от Флорес. В крайна сметка разпечатките от телефонните ѝ разговори през седмиците преди убийството ѝ показваха, че е получила много съобщения от Флорес – включително последното, единственото, което не бе изтрито. "Поради всички причини, които съм описал. Едуард Малъри". В светлината на разкритието за пиесата на Малъри и текста на пролога то определено можеше да бъде тълкувано като заплаха.