Когато Гърни бе зает да снажда и подрежда късовете информация, интерпретации, слухове и логически заключения (всички тези неща, които му помагаха да проумее дадено престъпление), процесът напълно завладяваше ума му и той губеше усещане за време и място. Затова, когато погледна часовника върху библиотеката във всекидневната и установи, че вече е 17:05, едновременно се изненада и не се изненада. Такава бе реакцията му и когато се изправи, и усети колко сковани са краката му.
Мадлин все още не се бе прибрала. Може би трябваше да започне да приготвя вечерята или поне да провери дали не е оставила на плота нещо, което трябва да сложи във фурната. Тъкмо се запъти към кухнята, когато телефонът му на бюрото звънна и го накара да се върне. На екрана бе изписано името на Джак Хардуик.
– Ей, суперченге! Мно'о готино приятелче си имаш! Направо тръпки да те побият!
– В смисъл?
– Надявам се, че не си се мотал край някое училище с тоя тип.
Гърни потръпна от лошо предчувствие.
– Джак, за какво точно говориш?!
– Леле, колко сме докачливи! Това сладурче близък приятел ли ти е?
– Стига глупости! Говори конкретно!
– Господинът, с когото сте пили заедно? Чиято чаша си отмъкнал? Чиито пръстови отпечатъци ме помоли да проверя? Стопли ли, Шерлок?
– Какво точно научи?
– О-о, доста.
– Джак...
– Разбрах, че се казва Сол Стек. Професионалният му псевдоним е Пол Старбък.
– И какво работи?
– В момента – нищо. Или поне не официално. Допреди петнайсет години е правил опити да пробие като актьор в Холивуд. Има телевизионни реклами, два филма. – Хардуик обясняваше с апломба на разказвач, изправен на сцената пред захласната публика. Правеше драматични паузи след всяко изречение. – После обаче се сблъскал с един дребен проблем...
– Джак, може ли да минеш по същество? Какъв проблем?
– Обвинен бил в изнасилването на малолетна. Щом от медиите надушили скандала, се появили и други жертви. Сол-Пол бил подведен под отговорност за няколко изнасилвания и случаи на блудство. Обичал да упоява четиринайсетгодишни момичета. После ги снимал – много красноречиви снимки. Това сложило край на актьорската му кариера. Можел е да влезе в затвора до края на живота си. Много жалко, че не е станало така. Точно там му е мястото на жалкия копелдак. Обаче семейството му развързало кесията и платили на разни лекари да кажат, че е за психиатрична клиника вместо за пандиза. Преди пет години без много шум излязъл от лудницата. После изчезнал от полезрението. Настоящият му адрес е неизвестен. Освен може би на теб... В крайна сметка, все от някъде си взел тази сладка малка чашка, нали така?
Глава 49
Малки момчета
Гърни застана пред френските прозорци, като се опитваше да осмисли последния трус от земетресението "Джикинстил". Междувременно гледаше лилавите ивици в небето, останали след великолепния залез, на който всъщност не бе обърнал никакво внимание.
Информация. Необходима му бе информация. Какво трябваше да научи първо? Най-добре да си вземе един бележник и да започне да си записва въпросите, а после и да ги подреди по значимост. Веднага му хрумна първият, който бе съвсем очевиден: чия собственост бе къщата, където го бяха упоили?
Как да подходи по въпроса не бе толкова очевидно.
Отново бе попаднал в Параграф 22. За да се измъкне от клопката, първо трябваше да открие кой я е заложил. Само че не можеше да се втурне презглава. Ако подходеше наивно, без да има ни най-малка представа какъв е отговорът, само щеше да затъне още повече. Не биваше да оставя първите въпроси без отговор, защото щеше да стане невъзможно да открие отговорите на следващите.
– Ехо!
Гласът на Мадлин. Глас, който имаше способността да те разбуди сутрин, да те върне рязко в настоящето, в точно този ден от седмицата, в тази конкретна стая.
Извърна се към малкия коридор, който отделяше кухнята от преддверието, където оставяха връхните дрехи и калните обувки.
– Ти ли си? – запита Гърни.