Да държиш неуравновесен тип на къс повод плътно до себе си звучеше на Гърни като симптом на психично разстройство.
– Мисля, че ще свърши работа, сър.
– Хубаво. Утре има среща в десет. Да си там.
И Клайн затвори.
Глава 51
Пълно объркване
През останалата част от вечерта Гърни се чувстваше едновременно зареден с енергия и успокоен от обещанието да участва официално в разследването.
За негово учудване и удоволствие установи, че се чувства по същия начин и след събуждането си призори на другата сутрин. Искаше да запази това усещане, да остане зад сравнително безопасните стени на света, в който той бе преследвачът, а не плячката, затова, докато пиеше сутрешното си кафе, за десети път прегледа информацията по случая "Пери". После се обади на Ребека Холдънфийлд и ѝ остави съобщение, в което питаше дали ще е удобно да се отбие в офиса ѝ в Олбъни следобед, след като приключи със срещата в Бюрото.
Разговорите по телефона, размяната на съобщения и уговорките за срещи му създаваха чувството за движение в определена посока, за инерция. Звънна на Вал Пери, но бе прехвърлен на гласовата ѝ поща. Едва бе произнесъл "Обажда се Дейв Гърни...", когато за негово учудване тя вдигна. Не си я представяше като човек, който става рано.
– Какво става? – запита тя веднага.
Тъй като не бе подготвен за разговор на живо, отвърна:
– Просто исках да се чуем.
– А-ха. И? – тонът ѝ бе напрегнат и раздразнителен, но като че ли не повече от обикновено.
– Името "Скард" говори ли ти нещо?
– Не. Трябва ли?
– Чудех се дали Джилиан не го е споменавала.
– Джилиан никога не "споменаваше" нищо. Тя не споделяше с мен. Мислех, че съм била достатъчно ясна по този въпрос.
– Да, каза ми го няколко пъти. Само че някои въпроси трябва да бъдат зададени дори да съм деветдесет и девет процента сигурен какъв ще е отговорът.
– Добре. Нещо друго има ли?
– Джилиан искала ли е ти или съпругът ти да ѝ купите скъпа кола?
– Едва ли има нещо, което Джилиан да не е искала в един или друг момент. Предполагам, че и за кола е настоявала. От друга страна, още когато бе на дванайсет години ни даде да разберем, че щастието ѝ не зависи от мен и Уитроу – че винаги може да си намери някой богат мъж, който да ѝ купи всичко, което поиска. Така че да вървим на майната си.
Жената замълча, вероятно за да се наслади на ефекта от шокиращото ѝ изявление.
– Трябва да излизам. Други въпроси има ли?
– Това е засега, госпожо Пери. Благодаря ви за отделеното време.
Както бе сторил и Шеридън Клайн предната вечер, Вал Пери направо затвори без поздрав. Очевидно приносът на Гърни за разследването на убийството на дъщеря ѝ не оправдаваше надеждите ѝ.
В 9:50 часа сутринта той спря на паркинга на приличната на крепост постройка, в която се намираше главното управление на щатската полиция и където щеше да се състои срещата от 10:00 часа. През краткото време, докато търсеше място за паркиране – не повече от минута-минута и половина – телефонът му звънна два пъти. Първият сигнал бе за обаждане, а вторият – за текстово съобщение. Надяваше се поне едно от тях да е от Ребека Холдънфийлд.
Веднага щом спря, извади телефона си. Първо провери съобщението. Номерът бе на мобилен телефон с код от Манхатън. Когато прочете текста, го обзе страх.
"Мислиш ли за моите момичета? Те си мислят за теб."
Прочете го втори път, после трети. Погледна изходящия телефонен номер, който изпращачът не си бе направил труда да скрие. Това със сигурност показваше, че става дума за предплатена карта, която не може да се проследи. Този факт обаче означаваше и още нещо: че може да изпрати отговор на съобщението.
Идеше му да напише нещо гневно и заканително, ненужна демонстрация на храброст, но в крайна сметка реши да изпрати три кратки, лишени от емоция думи:
"Кажи ми още".
Натисна бутона за изпращане и забеляза, че вече е 9:59 часа. Тръгна забързано към сградата.
Когато влезе в мрачната и безлична конферентна зала, каквито имаше в почти всяко държавно учреждение, шестте стола край продълговатата маса вече бяха заети. Единственият жест, напомнящ поне бегло на приветствие, дойде от Хардуик, който му посочи сгъваемите столове, подпрени на стената до масичката с каната за кафе. Родригес, Андерсън и Блат не му обърнаха никакво внимание. Гърни добре си представяше с какво неудоволствие са приели артистичното оправдание на Клайн за присъствието му на срещите им – "неуравновесеният" Гърни, който може да бъде контролиран единствено, ако го държат на "къс повод" и "под око".