Сержант Уиг от лабораторията на Бюрото – слаба и жилеста червенокоса жена, която бе координатор на екипа при разследването на случая "Мелъри" – седеше в другия край на масата и гледаше съсредоточено в екрана на лаптопа си. Точно по този начин си я спомняше Гърни. Вероятно основната ѝ задача бе да се увери в истинността на фактите и логическата последователност на събитията. Гърни взе един сгъваем стол и го сложи на срещуположния край на масата. Часовникът на стената показваше 10:05 часа.
Шеридън Клайн погледна ръчния си часовник и се намръщи:
– Добре, хора, вече закъсняваме. Днес програмата ми е страшно натоварена. Предлагам да не губим повече време. Има ли нещо ново? Значителен напредък или поне обещаващи неизследвани посоки?
Родригес прочисти гърло, но Хардуик не му позволи да вземе думата.
– Дейв има какво да ни съобщи – намеси се той. – Нещо странно по отношение на местопрестъплението. Мисля, че ще е добро като за начало.
Очите на Клайн се разшириха:
– Сега пък какво?
Първоначално Гърни не възнамеряваше да повдига този въпрос толкова рано, защото се надяваше по време на срещата да получи допълнителна информация, която да хвърли светлина върху проблема. Сега обаче Хардуик бе повдигнал темата и щеше да изглежда странно, ако се опиташе да я отлага повече.
– Предположението ни беше, че след като е убил Джилиан, Флорес е влязъл в гората и е отишъл до мястото, където е намерено мачетето, нали така?
Родригес намести очилата си с тънки метални рамки:
– Предположение ли? Аз бих казал, че имаме категорични доказателства за това.
– Проблемът е – въздъхна Гърни, – че разполагаме с видеоданни, които не подкрепят подобна хипотеза.
– Видеоданни? – примигна Клайн.
Гърни прилежно разказа за ствола на черешата, който се вижда по време на целия запис от сватбеното тържество, без никакво прекъсване, и обясни какво доказва това – че е невъзможно Флорес да е минал по въпросния маршрут през горичката. Ако го бе направил, със сигурност щеше поне за малко да застане между камерата и дървото. Движението щеше да се вижда на записа, дори то да трае само части от секундата, докато Флорес минава пред черешата.
Родригес се мръщеше с неприятното изражение на човек, който подозира, че са му извъртели номер, но не знае как точно е станало това. Андерсън се чумереше като човек, който прави усилия да не заспи. Уиг вдигна поглед от екрана на лаптопа си, което Гърни прие за знак на силен интерес.
– Ами значи е минал от другата страна на дървото – заяви Блат. – Не виждам какъв е проблемът.
– Проблемът, Арло, е теренът. Сигурен съм, че си се запознал с особеностите на местността.
– За какъв проблем и какъв терен говориш?
– За дерето. За да стигне човек от бунгалото до мястото, където е намерено мачетето, без обаче да минава пред онова дърво, би трябвало да направи следното. Първо, да тръгне в права линия от бунгалото, да се спусне по един доста дълъг и стръмен склон, покрит с камъни, да върви около сто и петдесет метра по неравното каменисто дъно на дерето, за да се добере до първото място, откъдето може да се изкатери обратно. А дори и след като се качи, няма да му е лесно да върви заради камънаците и рохкавата пръст. На всичкото отгоре точката, в която се излиза от дерето, е доста отдалечена от мястото, където е било мачетето.
Блат въздъхна, сякаш вече бе наясно с всичко това и то нямаше никакво значение.
– Какво като не е лесно? Това не значи, че не го е направил.
– Другият проблем е времето, което би му отнело.
– Тоест? – попита Клайн.
– Огледах района много внимателно. Би загубил адски много време, ако мине през дерето! А не смятам, че е имал особено желание да се мотае и катери толкова близо до бунгалото, след като тялото вече е било открито и хората са обикаляли наоколо на тълпи. При това възникват още два, още по-сериозни проблема. Първият – защо му е да си усложнява така живота? Можел е просто да захвърли мачетето, където му падне. И вторият – и най-сериозен аргумент – следата от миризма е оставена пред дървото, а не зад него.
– Чакай, чакай малко! – намеси се Родригес. – Не виждаш ли, че си противоречиш? Хем твърдиш, че със сигурност е минал пред дървото и ни изтъкваш толкова факти в полза на това, а после заявяваш, че видеото доказва обратното! Какво излиза накрая?