– А той успява ли?
– Трудно е да се каже. Семействата отказват да обсъждат този въпрос. Единственото, което можем да направим, е да проверим дали имената им фигурират в националната база-данни за сексуални престъпници, тоест дали някоя от девойките е имала проблеми със закона като пълнолетна, след като е завършила "Мейпълшейд". За момента не сме научили кой знае какво. Едно такова момиче е завършило преди пет години, друго – преди четири; за последните три години няма нито едно. Трудно може да се каже какво точно означава това.
– Може би просто Аштън знае какво прави – сви рамене Клайн. – Или пък, както често става, сексуалните посегателства, извършени от жени, не се докладват в полицията и обикновено не се преследват от закона.
– Колко често? – запита Блат.
– Моля?
– Колко често такива случаи не се докладват на полицията и не се преследват от закона?
Клайн се облегна назад на стола си. На лицето му бе изписано раздразнение – очевидно смяташе темата за безсмислено отклонение от основния им проблем. Тонът му бе рязък, строго академичен и нетърпелив:
– Според данните, с които разполагаме, приблизително 20% от всички жени и 10% от всички мъже са били малтретирани сексуално като деца. В 10% от всички случаи престъпленията са били извършени от жени. С други думи, говорим за милиони случаи на сексуално насилие, от които стотици хиляди са били дело на жени. Само че вие знаете не по-зле от мен, че има двоен стандарт – семействата не са склонни да съобщават на полицията, когато посегател е майката, сестрата или детегледачката. Полицията пък обикновено не обръща внимание на обвиненията към млади жени. В съда подобни дела се разглеждат рядко и съдиите не са склонни да осъдят извършителките. Обществото като че ли отказва да приеме, че има и жени – сексуални посегатели, а не само мъже. Някои проучвания обаче показват, че много от мъжете, осъдени за изнасилване, като деца са били сексуално насилвани от жени. – Клайн поклати глава и замълча за миг, сякаш се колебаеше. – Господи, мога да ви разкажа какви ли не истории от нашия окръг! Случаи, които стигат до съд заради социалните служби. Майки, които стават своднички на собствените си деца, продаващи порно, в което децата правят секс помежду си – сами знаете. Боже! А нещата, които стигат до съда, са само минимална част от онова, което се случва реално. Както и да е, наясно сте за какво говоря. Стига по този въпрос. Да се върнем на нашия случай.
Блат сви рамене.
Родригес кимна в знак на съгласие:
– Добре, Бил, нека продължим с доклада за телефонните обаждания.
Андерсън още веднъж започна да рови из документите си, които сега заемаха доста по-голяма част от масата.
– Използвахме най-скорошните адреси, телефонни номера и прочее информация за контакт, които открихме. През последните пет години са завършили 152 ученички, средно по 30 на година. Смятаме, че разполагаме с реални и актуални координати на 126 от тези 152 момичета. Обадихме се на всичките 126. В 40 от случаите веднага се свързахме или със самата ученичка, или с член на семейството ѝ. При останалите 86 обаждания оставихме съобщения. Към 9:45 тази сутрин бяхме получили 12 обаждания в отговор на съобщенията.
– Това означава 52 осъществени разговора – бързо изчисли Клайн. – Какъв е крайният резултат?
– Трудно е да се каже. – Съдейки по тона на Андерсън, всичко в живота му беше трудно.
– За бога, лейтенанте...
– Имах предвид, че резултатите са смесени. – Измъкна поредния лист от купчинката пред себе си. – От тези 52 разговора, 11 са проведени лично с момичето. В тези случаи няма проблем. Щом сме се свързали с тях, не може да са изчезнали.
– Ами останалите 41?
– В 29 от случаите човекът, с когото разговаряхме – родител, съпруг, съквартирантка, партньор – твърдеше, че знае къде се намира момичето и "Мейпълшейд" и поддържа връзка с него.
Клайн си водеше записки в един бележник.
– А останалите 12?
– Една от майките каза, че дъщеря ѝ е загинала при автомобилна катастрофа. Друга пък говореше много отнесено, вероятно бе дрогирана. Не можа да ни каже почти нищо смислено. Трета твърдеше, че знае точно къде е дъщеря ѝ, но отказа да ни даде повече информация.
Клайн надраска набързо нещо в бележника си:
– Другите 9?
– За другите 9 – говорихме или с родител, или с доведен такъв – казаха, че нямат представа къде са дъщерите им.