В стаята настъпи мълчание, което бе нарушено от Гърни:
– Колко от изчезналите са вдигнали скандал за кола преди това?
Андерсън погледна бележките си намръщено, сякаш те бяха виновни за умората му.
– Шест – каза накрая.
– Леле! – тихо възкликна Клайн.
Извади мобилния си телефон и запрехвърля иконките на екрана му, докато намери калкулатора. След двайсетина секунди обяви:
– До този момент сме се свързали с 52 семейства от общо 152. Ако и при останалите 100 случая имаме подобно съотношение, цифрата ще скочи на 18. Леле! Това са страшно много изчезнали млади жени. А положението може да е и по-лошо. Да не забравяме, че вероятността дъщерята да е изчезнала е много по-голяма при семействата, които не са отговорили на обажданията. Леле! Някой иска ли да каже нещо по въпроса?
– Смятам, че дължим на Дейв Гърни поне едно "Благодаря"! – заяви Хардуик, който незабелязано се бе вмъкнал в стаята, и хвърли многозначителен поглед към Родригес. – Ако той не ни бе подбутнал в тази посока...
– Колко мило от твоя страна да отделиш време за нас – сряза го капитанът.
– Нека не се увличаме в граденето на откачени теории – намуси се Андерсън. – Все още няма доказателства за отвличане, нито пък улики за извършването на каквото и да било престъпление, което да е свързано с тези случаи. Може би преиграваме. Може би просто става дума за няколко разглезени хлапачки, които са се наговорили срещу родителите си.
– Дейв – каза Клайн, без да обръща внимание на Андерсън, – ти искаш ли да кажеш нещо по темата?
– Имам един въпрос към Бил. Как са разпределени имената спрямо петте випуска?
Андерсън тръсна леко глава, сякаш не беше чул правилно:
– Моля?
– Момичетата, които са изчезнали – в кои точно випуски са били?
Андерсън въздъхна и отново се зае да прехвърля документите пред себе си.
– Каквото и да му трябва на човек, винаги е най-отдолу – измърмори той, без да се обръща към никого конкретно.
Обърна поне десетина листа, преди да се спре на търсения.
– Така... изглежда, че има... едно, две от миналата година. После едно... две от предната. И... едно от по-предишната. След това... не – това са. Преди това няма нищо, всичко са пет.
– И петте са от последните три години – заключи Клайн, който явно се опитваше да разбере доколко значим е този факт.
– Добре, изчезнали са през последните три години – обади се и Блат. – И какво трябва да значи това, по дяволите?
– Като за начало – обади се Гърни – изчезванията са започнали малко след появата на Хектор Флорес на сцената.
Глава 53
Онова, което променя играта
Клайн се обърна към Гърни:
– Съвпада с нещата, които ти е разказала секретарката на Аштън. Нали тя ти беше споменала, че двете завършили момичета, с които не успяла да се свърже, проявявали интерес към Флорес, докато той работел в "Мейпълшейд"?
– Да.
– Да допуснем – продължи въодушевено Клайн, – че Флорес е ключът към всичко. В такъв случай научим ли защо е дошъл тук, ще разберем и всичко останало. Ще проумеем убийството на Джилиан Пери и това на Кики Мълър, как и защо е скрил мачетето на онова конкретно място, защо камерата не го е записала, плюс изчезването на бог знае колко бивши ученички от "Мейпълшейд"...
– Може да става дума за някакъв вид харем – намеси се Блат.
– Вид какво? – не схвана Клайн.
– Като Чарли Менсън.
– Искаш да кажеш, че си е търсел последователи? Впечатлителни млади жени?
– Търсел е сексуални маниачки с проблеми. В крайна сметка, всички в "Мейпълшейд" са такива, нали?
Гърни хвърли поглед към Родригес, за да провери как ще реагира на забележката предвид сложната ситуация с дъщеря му. Каквото и да изпитваше обаче капитанът, беше добре прикрито под замислената му гримаса.
Умът на Клайн вече работеше на пълни обороти. Окръжният прокурор преценяваше ползата, която щеше да има от медийното отразяване на залавянето, съдебния процес и осъждането на неговия личен Менсън. След това се зае да разгърне идеята на Блат:
– Тоест, ти предполагаш, че Флорес си е спретнал комуна на някое закътано местенце и после е убедил тези млади жени да напуснат домовете си, да прикрият следите си и да отидат там, при него?
Извърна се към капитана, но като видя начумерената му физиономия, се обърна към Хардуик:
– Ти какво мислиш?
– Аз самият си мислех за Джим Джоунс – ухили се саркастично той. – Харизматичен лидер с последователки на възраст за женене.