Герсън се върна в стаята с бележник в ръце. Кестенявата ѝ коса бе прибрана в стегната конска опашка, толкова силно опъната, че чертите на лицето ѝ изглеждаха напълно неподвижни.
– Капитане, получих информацията от разговора със семейство Стръм.
– Продължавай.
Тя хвърли поглед към бележките си.
– На обаждането отговори Роджър Стръм, пастрокът на Мелани. Когато обясних защо ги търсим, той първоначално изрази объркване, а после се ядоса, че все още не знаем за смъртта на Мелани. Съпругата му Дана Стръм се включи в разговора от друг апарат. И двамата бяха разстроени. От тях научих следното: полицията на Палм Бийч получила сигнал и нахлула в дома на Джордан Болстън, където открила тялото на Мелани в хладилна камера в мазето. Полицията...
Клайн рязко я прекъсна:
– Джордан Болстън, който се занимава с инвестиционни фондове ли?
– Не се спомена за инвестиционни фондове, но когато се обадих в полицейското управление на Палм Бийч, научих, че къщата на Болстън струва около десет милиона долара.
– В шибания хладилник, така ли?! – измърмори гнусливо Блат, сякаш му се гадеше от мисълта за замърсяването на храната.
– Добре – взе думата Родригес, – давай нататък.
– Господин и госпожа Стръм основно говореха за това колко са ядосани, защото Болстън бил пуснат под гаранция. На кого точно плащал? Дали е подкупил съдията? Неща в този дух. Господин Стръм заяви, че ако Болстън успее да се измъкне от отговорност за стореното, той лично "ще пръсне главата на копелето!". Повтори го няколко пъти. Разбрах, че наистина са се скарали с Мелани, преди тя да напусне дома си. Скандалът се състоял същия ден, на 6 май, а поводът бил колата, която искала да ѝ купят – порше "Бокстър" за 47000 долара. Когато ѝ отказали, побесняла. Разкрещяла им се, че ги мрази, че не иска да живее повече с тях, нито иска да разговаря с тях. Заявила, че ще живее със своя приятелка. На следващата сутрин я нямало. Видели я отново едва когато ги извикали да разпознаят тялото в моргата в Палм Бийч.
– Споменахте, че местната полиция е открила тялото след получен сигнал – обърна се към нея Гърни. – Знаем ли нещо повече по този въпрос?
Тя хвърли поглед към Родригес, явно за да разбере дали Гърни има право да задава въпроси.
– Кажи му – разреши ѝ капитанът, макар очевидно да изпитваше смесени чувства.
Герсън се поколеба, но все пак отвърна:
– Съобщих на главния следовател от Палм Бийч, че проявяваме интерес към делото и бихме искали да получим възможно най-изчерпателна информация. Той каза, че няма нищо против да разговаря с полицая, който води нашето разследване. Ще бъде свободен през следващия половин час.
След като изгубиха няколко минути в обсъждане на доводите "за" и "против", окръжният прокурор и капитанът се съгласиха, че всякаква обмяна на информация ще е от полза. Апаратът към стационарната линия в заседателната зала бе преместен в центъра на масата. Герсън набра директния номер, който ѝ бе дал детективът от Палм Бийч. Обясни му накратко кои са хората в стаята, след което включи високоговорителя, за да го чуват всички.
Родригес остави Клайн да говори. Окръжният прокурор изреди имената и позициите на присъстващите в залата и обясни, че едно лице може би е изчезнало, а разследването им е в начална фаза.
Мъжът от другата страна на линията имаше лек южняшки акцент, което навеждаше на мисълта, че е кореняк от Флорида – истинска рядкост в този щат и почти нечувано в Палм Бийч.
– Сериозно ме превъзхождате по численост, защото съм сам в кабинета си. Аз съм лейтенант Боби Бекър. От колежката ви разбрах, че искате да научите повече за убийството на Стръм.
– Ще сме изключително благодарни за всичко, което можеш да ни кажете, Боби – каза Клайн, който за краткото време от началото на разговора бе успял да възприеме и леко провлечения говор на Бекър. – Веднага имаме един въпрос. Какъв точно беше сигналът, който ви е насочил къде да откриете тялото?
– Ами не беше съвсем доброволен.
– В какъв смисъл?
– Господинът, който се обади, не бе съвестен гражданин, който помага на органите на реда в борбата им със злото. Сдобил се бе с информацията по един, да го наречем компрометиращ, начин.
– За какво, по дяволите, говори тоя? – измърмори Блат, без да си прави труда да снижи глас.