– Мислех, че ще спиш до сутринта.
– Ами явно няма – измърмори той.
Гласът му бе прегракнал и той се изкашля, за да прочисти гърлото си.
Мадлин отново сведе поглед към книгата.
– Ако си гладен, в тенджерата има супа от моркови, а в тигана – задушено пилешко.
Той се прозя.
– Какво четеш?
– "Естествена история на молците".
– История на какво?!
Мадлин повтори думата, като този път оформяше внимателно всяка сричка, все едно говореше на глухоням, който чете по устните:
– На мол-ци-те. – Обърна нова страница. – Имаме ли поща?
– Поща ли? Ами... ъ-ъ... не знам. Мисля, че... А, да! Канех се да проверя, но те видях да се изкачваш по хълма и се разсеях.
– От известно време насам непрекъснато си разсеян.
– Така ли? – Моментално съжали заради защитната нотка в тона си, но недостатъчно, за да си признае.
– Ти не си ли на това мнение?
– Ами... предполагам – каза той, след като въздъхна нервно.
Отиде до печката и си сипа от супата.
– Има ли нещо, за което да искаш да поговорим?
Той не отвърна веднага. Предпочете първо да се настани срещу нея заедно с купичката супа и втората половина на багетата.
– Имаме сериозен напредък в разследването. Една бивша ученичка от "Мейпълшейд" е била открита мъртва във Флорида. Била е изнасилена и убита.
Мадлин затвори книгата си и се втренчи в него:
– И ти смяташ, че... какво?
– Възможно е и другите изчезнали момичета да са свършили по същия начин.
– Убити от същия човек ли?
– Има такава вероятност, да.
Тя се вгледа съсредоточено в лицето му, сякаш очакваше да открие там нещо, което той не ѝ казваше.
– Какво? – запита той.
– Това ли ти се върти в ума?
Стомахът му се сви.
– Да, но има и друго. От полицията не могат да измъкнат и дума от мъжа, който е обвинен за убийството – нищо освен категорично отричане да го е извършил. Междувременно адвокатската фирма и пиар агенцията му измислят какви ли не алтернативни сценарии за убийството и ги пробутват на медиите. Какви ли не невинни обяснения за факта, че обезглавеното тяло на една изнасилена и измъчвана млада жена се е озовало в хладилната му камера.
– И ти си мислиш: "Ех, само да можех да седна и да си поговоря с това чудовище..."
– Не твърдя, че ще изтръгна от него признание, но...
– Но ще се справиш по-добре от местните полицаи, нали?
– Това надали ще е особено трудно.
Вътрешно потръпна от арогантността си, но това не му пролича.
Мадлин се намръщи:
– Няма да е първият случай, при който звездният детектив се захваща с предизвикателството и разгадава загадката.
Той я погледна неловко.
Мадлин изучаваше лицето му, за да разбере скритото значение на изражението му.
– Какво? – запита той.
– Нищо не съм казала.
– Да, обаче си мислиш нещо. Какво? Кажи ми.
Тя се поколеба за миг:
– Мислех, че обичаш загадките.
– Признавам си, така е. И какво от това?
– Тогава защо изглеждаш толкова потиснат?
Въпросът го сепна.
– Може би просто съм изтощен. Нямам представа.
В действителност знаеше. Чувстваше се зле, защото не можеше да ѝ признае причината да се чувства така. Нежеланието да ѝ разкрие до каква степен се е разстроил от случката с упояването и колко се притеснява заради ефекта от рохипнола го караха да се чувства ужасно изолиран.
Тръсна глава, сякаш заявяваше, че няма да се вслуша в тънкото гласче в ума си. Че няма да разкаже всичко на жената, която го обича, както го молеше то. Страхът му бе толкова силен, че възпираше действието, което би го премахнало.
Глава 57
Планът
Колкото и напрегната да бе понякога, връзката с Мадлин бе основната опора на Гърни. Тя обаче зависеше от определена степен на откровеност, на каквато в момента той не бе способен.
С отчаянието на удавник той се хвана за единствената друга сламка, с която разполагаше – професията си на детектив, който разследва убийства. Опита се да насочи цялата си енергия в разкриването на престъплението.
Според него най-резултатната стъпка на този етап бе да проведе разговор с Джордан Болстън. Но трябваше да намери начин да я осъществи. Ребека бе подчертала, че страхът е ключовият фактор, който би му позволил да пробие бронята на богатия психопат. Гърни бе съгласен с нея. Съгласен бе и с другото – че това няма да е никак лесно.