– Точно така. Бях във Флорида. Изтръгнах от Болстън нещо съвсем близко до признание, което, надявам се, в момента се разследва.
Хардуик остави химикалката, затвори очи и започна да ги разтрива с палец и показалец. Когато ги отвори отново, погледна в бележника си:
– А съпругата ти ми каза, че не е била в къщата през целия следобед – приблизително от един часа до пет и половина. Карала колело, после се разхождала из гората. Често ли го прави?
– Да, често.
– В такъв случай имаме основания да предположим, че куклата е била... внесена и разположена, ако може така да се каже... през това време.
– Да, съгласен съм – отсече Гърни, подразнен, че Хардуик повтаря очевидното.
– Добре. Веднага щом застъпи сутрешната смяна, ще пратя някого да разговаря със съседите ви нататък по пътя. По тези места сигурно всяка преминаваща кола е събитие.
– Всъщност самите съседи са събитие. На този път има само шест къщи, а обитателите на четири от тях са от града. Идват тук само през почивните дни.
– Все пак. Човек никога не знае. Ще изпратя някого да провери.
– Добре.
– Като че ли не си настроен особено оптимистично.
– А имам ли причина да съм оптимист, по дяволите?
– Да, разбирам. – Взе химикалката си и отново започна да потропва с нея по бележника. – Тя каза, че със сигурност е заключила вратата, когато е излязла. Така ли е според теб?
– Какво имаш предвид – според мен?
– Ами това нормално ли е за нея, по принцип заключва ли вратите?
– За нея е нормално да казва истината. Щом твърди, че е заключила вратите, значи ги е заключила.
Хардуик се вгледа в него, сякаш се канеше да каже нещо, но се отказа и продължи да почуква с химикалката.
– Така... Ако наистина са били заключени и няма следи за насилствено влизане, това означава, че някой е влязъл с ключ. Дали ли сте ключове на някого?
– Не.
– Сещаш ли се за случай, при който ключовете ви да не са били с вас достатъчно дълго време, за да може да им се извадят дубликати?
– Не.
– Наистина ли? Един дубликат отнема около двайсет секунди.
– Знам за колко време става.
Хардуик кимна, все едно бе получил реална информация.
– Е, вероятно някой все пак е успял. Няма да е зле да си смените ключалките.
– Джак, с кого, по дяволите, си мислиш, че говориш? Това не е сбирка на родителско-учителската асоциация на тема "Безопасност у дома"!
Хардуик се усмихна, после се облегна назад.
– Да. Така е. Говоря с Шерлок Гърни. И така, кажете ми, господин гениален детектив, имате ли някакви блестящи идеи?
– Във връзка с куклата ли?
– Да, във връзка с куклата.
– Нищо, за което вече да не си се сетил и сам.
– Че някой се опитва да те сплаши и да те накара да се откажеш от случая?
– Ти да не би да имаш по-добра идея?
Хардуик сви рамене. Спря да потропва с химикалката и започна да я изучава съсредоточено, сякаш държеше изключително важна улика.
– Нещо друго странно да се е случвало напоследък?
– Какво например?
– Ами... странно. В живота ви да е имало нещо... необичайно?
Гърни се изсмя кратко и невесело.
– Ако не броим всеки един аспект на този ужасно странен случай и ужасно странните хора, замесени в него, всичко си е напълно нормално.
Това не бе отговор и той подозираше, че и Хардуик го знае. Макар да бе невъздържан и отвратително вулгарен, Джак бе един от най-умните хора, които бе срещал през всичките си години в полицията. Лесно можеше да е станал капитан на трийсет и пет години, ако го беше грижа и правеше нещата, които един капитан трябва да прави.
Хардуик вдигна поглед към тавана и се загледа в него, сякаш именно той бе предмет на разговора.
– Спомняш ли си оня тип, чиито отпечатъци открихме на чашата?
Гърни усети, че го обзема лошо предчувствие.
– Сол Стек, познат още и като Пол Старбък?
– Същият. Помниш ли какво ти казах за него?
– Каза ми, че бил актьор, който проявявал гнусен интерес към млади момичета. Затворили го в психиатрична клиника, после го пуснали. И какво за него?
– Тоя, дето ми помогна да снема отпечатъците и да ги проверя в системата, снощи ми се обади и ми каза нещо интересно.
– Така ли?
Хардуик присви очи, като че се опитваше да види нещо в най-отдалечения ъгъл на тавана.
– Изглежда, че известно време преди да го арестуват, Стек имал порносайт. Освен това "Старбък" не бил единственият му псевдоним. Порносайтът му, на който се подвизавали непълнолетни момичета, се наричал "Бърлогата на Грег".
Гърни изчака Хардуик отново да го погледне, преди да каже: