– Направило ти е впечатление съвпадението? Това, че името може да е съкратено от "Грегорио"?
– Да, нещо такова – усмихна се той.
– Светът е пълен със случайни съвпадения, Джак.
Хардуик кимна, после се изправи и се загледа през прозореца.
– Патрулката е тук. Както казах, ще ви охраняват поне четирийсет и осем часа. След това ще видим. Добре ли е така?
– Да.
– Тя ще се оправи ли?
– Да.
– Трябва да поспя малко. Ще ти звънна по-късно.
– Добре. Благодаря ти, Джак.
Хардуик се поколеба:
– Пазиш ли си още пистолета от полицията?
– Не. Никога не ми е харесвало да го нося. Всъщност изобщо не обичах да е край мен.
– Ами... като се има предвид ситуацията... няма да е зле да си набавиш огнестрелно оръжие.
Гърни остана на масата, дълго след като стоповете на колата на Хардуик бяха изчезнали по пътя, водещ надолу през ливадата. Седеше и попиваше шока от откриването на куклата; обмисляше промените, които бяха настъпили в "пейзажа" на случая.
Възможно бе, естествено, имената "Грег" и "Грегорио" да са съвпадение. Така обаче се изкушаваше да вярва в онова, което му се иска. Един реалист би трябвало да приеме, че Грег, бившият фотограф в порнографския сайт, съвсем спокойно би могъл да е Грегорио, настоящият фотограф на полупорнографските реклами на "Кармала Фешън". А също, че и двете имена са псевдоними на сексуалния престъпник Сол Стек.
Кой обаче бе Хектор Флорес?
И защо бе обезглавена Джилиан Пери?
А Кики Мълър?
Дали бяха открили нещо за "Кармала"? Или за Стек? Или пък за самия Флорес?
И защо Стек го беше упоил? За да го снима с "дъщерите" си? За да го заплашва с публично унижение... или нещо по-лошо? За да се сдобие с оръжие, посредством което да попречи на разследването? Или за да получава вътрешна информация за напредъка му?
Или пък упояването му целеше същото като обезглавената кукла – да покаже колко лесно може да се добере до него и колко е уязвим? Да го уплаши достатъчно, за да се оттегли сам от разследването?
А може би двете събития бяха предизвикани от нещо още по-извратено. Дали не бяха част от играта на някой маниак на тема контрол, един възбуждащ начин да демонстрира силата и пълното си господство? Дали не го бе направил само за да докаже, че може? Само заради тръпката?
Дланите на Гърни бяха замръзнали. Той ги разтри силно в бедрата си, за да ги стопли. Като че ли нямаше голям ефект. Започна да трепери. Изправи се, потри ги в гърдите и в ръцете над лактите си. Опита с ходене напред-назад. Отиде в другия край на стаята, където се намираше желязната печка. Понякога тя запазваше топлината на огъня дълго след като той бе угаснал. Сега обаче прашният метал бе по-студен и от дланта му и щом го докосна, Гърни се разтрепери отново.
Чу щракването на ключа за лампата в спалнята и миг по-късно вратата на банята изскърца. Щеше да поговори с Мадлин и да я успокои – но след като сам се успокоеше. Хвърли поглед навън през прозореца. Патрулната кола пред страничната врата му вдъхна увереност.
Пое си въздух възможно най-дълбоко и бавно издиша. Бавно, контролирано дишане. Целенасоченост, внимателно обмисляне от всички възможни страни, решителност. Положително мислене. Мисли за постижения и способности.
Напомни си, че разполагаха с пръстовите отпечатъци на Стек и съответно – със следа, благодарение на неговата инициативност и решението му да се добере до чашата при онези трудни обстоятелства.
Освен това откритието му хвърляше мост между загадката с упояването му и убийствата и тайнствените изчезвания на бившите ученички от "Мейпълшейд". А тъй като бе отчасти наясно с всички тези късчета от пъзела, той имаше уникалния шанс да използва всяко от тях, за да хвърли светлина върху останалите.
Проницателността му, първоначалните му прозрения и упоритостта му да ги следва бяха измъкнали разследването от дупката, в която бе затънало – търсенето на луд мексикански черноработник – и го бяха извели на нова пътека.
След настояването му да се свържат с всички бивши възпитанички на "Мейпълшейд" стана ясно не само, че твърде много от тях са в неизвестност, но и каква е съдбата на Мелани Стръм.
Догадката му, че "Кармала Фешън" вероятно играе важна роля в случая, бе накарала Джордан Болстън да изгуби равновесие и да признае нещо, което можеше да доведе до окончателното разрешаване на случая. Дори само фактът колко време, енергия и ресурси влага убиецът, за да попречи на усилията му, доказваше, че е на прав път.
Отново чу скърцането на вратата на банята и двайсет секунди по-късно – щракването на ключа за лампата в спалнята. Навярно сега, когато пак бе стъпил здраво на земята, когато студът си отиваше от пръстите му, би могъл да поговори с Мадлин. Първо обаче взе предпазни мерки – заключи не само обикновената брава на страничната врата, но и секретната, която никога не използваха. После залости и всички прозорци на първия етаж.