На Гърни му се струваше, че от време на време елементите на иначе безразличната вселена се наговаряха и го караха да потръпва. Така се случи, че тъкмо в този момент някъде зад къщата, на север оттатък горната ливада, койотите започнаха да вият.
Мадлин затвори очи и смъкна крака на пода. Отпусна пестници в скута си и спря да стиска толкова здраво ножиците. Кръвта се върна в ръцете ѝ. Мадлин наклони глава и я облегна на стола. Устните ѝ се отпуснаха. Като че ли воят на койотите, който друг път ѝ се струваше странен и тревожен, сега я разчувства по един съвсем различен начин.
Когато през гледащия на изток прозорец на спалнята нахлу първият сивкав предвестник на утрото, тя заспа. След известно време Гърни измъкна ножиците от ръцете ѝ и загаси лампата.
Глава 64
Един много странен ден
Докато сутрешните слънчеви лъчи падаха косо над ливадата, Гърни седеше на масата за закуска и пиеше втора чаша кафе. Няколко минути по-рано беше наблюдавал пристигането на дневната смяна, която замести патрулната кола, повикана от Хардуик. Предложи закуска на новия полицай, но младият човек беше отказал с категорична военна любезност:
– Благодаря, сър, но вече закусвах.
В левия крак на Гърни се беше загнездила тъпа болка, като от ишиас. Неспособен да заспи, той се терзаеше с въпроси, чиито отговори му се изплъзваха като хлъзгави риби.
Трябваше ли да поиска от Хардуик да му намери копие от полицейската снимка, направена при ареста на Сол Стек, за да е сигурен, че става дума за същия човек; или разните документи и протоколи, които трябваше да се попълнят, щяха да повдигнат твърде много въпроси?
Дали да помоли Хардуик или някого от старите си партньори в нюйоркската полиция да провери в данъчния регистър на кого принадлежеше аристократичната къща, или дори това банално действие щеше да повдигне редица неприятни въпроси?
Имаше ли основание да се съмнява в твърдението на Соня, че и тя като него е била измамена – освен факта, че според Гърни тя не беше жена, която да се остави да бъде измамена от когото и да било?
Трябваше ли да вземе ловна пушка, която да държи у дома, или наличието на оръжие щеше да разстрои Мадлин, а не да я успокои?
Дали да се изнесат и да живеят на хотел, докато случаят не бъде разрешен? Ами ако се проточеше със седмици или месеци?
Трябваше ли да поддържа връзка с Боби Бекър, за да следи как върви търсенето на яхтата на Болстън?
Да поддържа ли връзка с Бюрото относно напредъка с обажданията до възпитаничките на "Мейпълшейд" и/или семействата им?
Дали всичко случило се – от пристигането на Хектор Флорес в Тамбъри, убийствата на Джилиан и Кики и изчезванията на всички онези момичета, чак до изнасилванията и убийствата на Болстън, измамата в аристократичната къща на "Джикинстил" и обезглавената кукла – дали всичко това бе плод на един-единствен ум? И ако беше така, дали мотивацията на този ум бе рационална, или бе някаква психотична мания?
И най-смущаващото за Гърни: защо тези възли му се струваха толкова трудни за разплитане?
И най-простият въпрос – дали да продължи да претегля алтернативите, или да се върне в леглото и да изпразни ума си, да си намери физическо занимание. Той се бе оплел в примката на мисловен процес, който пораждаше възражение на всяко евентуално действие. Дори идеята да вземе няколко таблетки ибупрофен за болката в седалищния нерв се сблъска с нежеланието му да влезе в спалнята, за да вземе флакона.
Загледа се навън към приличните на папрат листа на аспержите, неподвижни в безмълвното спокойно утро. Чувстваше се изолиран, сякаш обичайните му връзки със света бяха прекъснати, сякаш бе откъснат от котвата – точно така се чувстваше, когато първата му жена обяви, че ще се разведе с него, и години по-късно, когато малкият Дани загина, после пак, когато баща му умря. И сега...
И сега, когато Мадлин...
Очите му се напълниха със сълзи. И в този момент, когато зрението му бе замъглено, в ума му за първи път от много време просветна ясна мисъл. Беше толкова просто – щеше да се откаже от случая.
Чистотата и правилността на решението му донесоха незабавно чувство за свобода, незабавен импулс за действие.
Влезе в кабинета и се обади на Вал Пери. Попадна на гласовата ѝ поща. Изкушаваше се да остави съобщение за оттеглянето си, но реши, че е твърде безлично, твърде много прилича на бягство от отговорност. Затова каза само, че трябва да говори с нея възможно най-скоро. После си наля чаша вода, влезе в спалнята и взе три таблетки ибупрофен.