– Я повтори?
Тя се засмя, пренебрегвайки въпроса му.
– Какво щяха да правят без теб?
– Надявам се, че се шегуваш – поклати глава той.
– Защо?
– Последното, което ми е нужно, е да подсилваш арогантността ми.
– Последното, което ти е нужно, е съпруга, която смята, че трябва да бъдеш някой друг.
След малко, хванати за ръце, тръгнаха бавно през ливадата, кимнаха приятелски на охранителя и влязоха в къщата.
Мадлин запали огън от черешови дърва в голямата каменна камина и отвори близкия прозорец, така че в стаята да не стане прекалено топло.
Следобеда правиха нещо, което вършеха рядко: бездействаха. Изтегнаха се на канапето, оставяйки се да бъдат лениво хипнотизирани от огъня. По-късно Мадлин заобмисля на глас какво може да промени в градината следващата пролет. Още по-късно, може би за да удържи тревогите, които заплашваха да нахлуят, му прочете на глас една глава от "Моби Дик" – едновременно доволна и озадачена от произведението, което продължаваше да нарича "най-чудатата книга, която съм чела".
Тя поддържаше огъня, а той ѝ показваше снимки на градински павилиони и остъклени беседки от една книга и обсъждаха дали да си построят такава другото лято, може би край езерото. От време на време задрямваха и така следобедът отмина. Вечеряха рано супа и салата, докато залезът още ярко осветяваше небето и кленовете по хълма насреща. Легнаха си по здрач, любиха се с нежност, която бързо прерасна в отчаяна настойчивост, спаха повече от десет часа и се събудиха едновременно при първата сива светлина на утрото.
Глава 65
Съобщение от изрода
Гърни беше довършил бърканите яйца и препечената филийка и се канеше да отнесе чинията си до мивката, когато Мадлин вдигна поглед от купичката си с овесена каша и стафиди и каза:
– Предполагам, вече си забравил къде ще ходя днес.
Предишната вечер той я беше убедил, макар и трудно, да прекара следващите два дни при сестра си в Ню Джърси, докато той приключи работа по случая. Сега обаче той съсредоточено бърчеше лице, преструвайки се на объркан. Тя се разсмя на престараването му.
– Под прикритие техниката ти трябва да е била много по-убедителна. Или си имал работа с идиоти.
След като довърши овесената си каша и изпи втора чаша кафе, тя си взе душ и се облече. В осем и половина го прегърна силно и го целуна, изгледа го разтревожено, после го целуна пак и потегли към палата на сестра си в предградията на Риджууд.
Когато колата ѝ се отдалечи, той се качи в своята и я последва. Тъй като знаеше по кой маршрут ще поеме, успяваше да поддържа значително разстояние между тях, като я зърваше само от време на време. Целта му не беше да я следи, а да се увери, че никой друг не го прави.
След като измина няколко километра по пустия път, вече беше сигурен и се върна вкъщи.
Паркира до колата на патрулния полицай и двамата си размениха кратки, приятелски поздрави.
Преди да влезе в къщата, спря до страничната врата и се огледа. За миг изпита чувство за безвремие, сякаш беше част от картина. Когато влезе в къщата, чувството на покой бе смутено от краткото иззвъняване на мобилния му телефон – беше получил есемес. Самото съобщение разби напълно спокойствието:
Съжалявам, че те изпуснах онзи ден. Ще пробвам пак. Надявам се, че куклата ти харесва.
Гърни изпита импулсивно желание да се втурне в гората, сякаш човекът, изпратил съобщението, в този момент се спотайваше зад ствола на някое дърво и го наблюдаваше, да закрещи обиди в лицето на невидимия си враг. Вместо това прочете отново есемеса. И този път номерът не беше скрит, което потвърждаваше, че мобилният телефон е с предплатена карта и не можеше да бъде проследен.
Можеше да е от полза да разбере от коя предавателна кула е излъчен сигналът, но това можеше да доведе до неприятни усложнения.
Откакто полицията бе уведомена за подхвърлената в къщата кукла, по случая се водеше официално разследване. В този контекст анонимният есемес бе доказателство и за него трябваше да се докладва. Но една заповед за изваждане на разпечатка от мобилните разговори и проверката на данните щеше да извади на бял свят и предишните есемеси – двете, които Гърни бе получил от същия телефон, както и неговия отговор ("Кажи ми още") на първото. Чувстваше се хванат в капан, който сам беше създал, капан, в който всяко решение щеше да породи още по-голям проблем.
Наруга се, задето, подтикнат от егото си, бе приел да разследва още един случай на убийство, който никой друг не можеше да разреши; за това, че бе допуснал Соня Рейнолдс обратно в живота си; за това, че бе останал сляп за измамата "Джикинстил". Заради егото си бе скрил от Мадлин снимките и последиците от срещата с Джикинстил; затова сега се намираше в това затруднено положение.