– Задоволителна? В какъв смисъл?
– В смисъл да постигнат взаимно доверие. Хората от "Кармала" се убеждават, че клиентът има сериозни намерения, а клиентът се уверява, че представителите на "Кармала" са легитимни.
– Легитимни ли?
– Какво? А, разбирам проблема ви. Под "легитимни" имах предвид, че са онези, за които се представят – а не, да речем, тъпи агенти под прикритие.
Гърни бе запленен от начина, по който се развиваше разпитът. Болстън, който в момента разкриваше участието си в углавно престъпление и се бореше да получи различна от смъртоносна инжекция присъда, на практика направляваше разговора благодарение на спокойния си разказ. Макар че на теория Бекър "държеше юздите", именно той, а не Болстън, изглеждаше разтърсен.
– Добре – каза Бекър, – приемаме, че всички вярват в "легитимността" на останалите. После какво следва?
– После – Болстън направи драматична пауза и за първи път го погледна право в очите – идват последните, елегантни щрихи: рекламите на "Кармала" в "Сънди Таймс".
– Я пак?
– "Кармала Фешън". Най-скъпите дрехи на планетата; единствени по рода си облекла, правени по поръчка специално за вас. Цените започват от сто хиляди долара. Чудесни реклами. Чудесни момичета. Много възбуждащи.
– И каква е ролята на тези реклами?
– Ами помислете.
Противната му учтивост започваше да лази по нервите на Бекър.
– Мамка му, Болстън, нямам време за игрички!
Болстън въздъхна:
– Смятах, че е очевидно, лейтенант. Рекламите не са за дрехите. За момичетата са.
– Твърдите, че момичетата от рекламите се продават?
– Точно така.
Бекър примигна, изпълнен с недоверие:
– За сто хиляди долара?
– И повече.
– А след това какво? Пращаш чек за сто бона и ти пращат по куриер най-скъпата проститутки на света?
– Нищо подобно, лейтенант. Човек не си поръчва ролс-ройс от реклама в списание.
– Тогава... какво тогава? Отиваш в изложбената зала на "Кармала" ли?
– Може и така да се каже. Само дето изложбената зала всъщност е прожекционна. Всяко от момичетата, които са на разположение в момента, включително онова от конкретната реклама, се представя чрез собствен интимен видеоклип.
– За лични порнофилми ли става дума?
– За нещо много по-добро. "Кармала" предлага обслужване от най-висока класа. Тези момичета и видеоклиповете са изключително интелигентни, приятно изтънчени и внимателно подбрани, така че да отговарят съвършено на емоционалните нужди на клиента.
При тези думи Болстън лениво прокара върха на езика си по горната си устна. Бекър сякаш щеше всеки момент да скочи от стола си.
– Лейтенанте, струва ми се, че има нещо, което не разбирате. Тези момичета имат много интересна сексуална история и ненаситен сексуален апетит. Те не са проститутки, лейтенанте, а много специални момичета.
– И затова струват по сто хиляди долара, така ли?
Болстън въздъхна снизходително:
– И повече.
Бекър кимна безизразно. Според Гърни вече бе тотално объркан.
– Сто бона... за нимфомания... изтънченост...?
Болстън се усмихна меко:
– За това, че са точно каквото искаш. Защото ти пасват като ръкавица.
– Обясни ми.
– Човек може да си купи много добро вино за 50 долара бутилката – вино, което постига 90% съвършенство. Вината, които постигат 99% съвършенство, са значително по-малко; те струват по 500 долара бутилката. Но за онзи последен 1%, който прави виното наистина съвършено, плащаш по 5000 долара бутилката. Някои хора не могат да направят разликата. Други могат.
– По дяволите! А пък аз, наивникът, си мислех, че скъпата проститутка си е просто скъпа проститутка.
– Лейтенанте, убеден съм, че за вас това е самата истина.
Бекър застина на стола си, а лицето му се скова и стана напълно безизразно. През дългата си кариера Гърни неведнъж бе ставал свидетел на подобна ситуация. Обикновено се случваше нещо много неприятно, което можеше да сложи край на нечия кариера. Надяваше се, че камерата и присъствието на Станфорд Мъл, адвоката, ще бъдат достатъчни да възпрат Бекър.
Очевидно беше така, защото той бавно се отпусна, в продължение на цяла минута оглеждаше стаята, като спираше очи върху всичко в нея – всичко, освен Болстън.
Гърни се чудеше каква точно игра играе Болстън. Дали не се опитваше нарочно да провокира полицейско насилие, за да го използва в съда? Или небрежната му снизходителност бе жалък опит да докаже превъзходството си в момент, когато животът му се сриваше?