Бекър заговори с необичайно фамилиарен тон:
– И така, разкажи ми за "прожекционната зала", Джордан – натърти името така, все едно произнасяше обида.
Дори и Болстън да го бе възприел по този начин, не му пролича:
– Малка, удобна, прекрасен килим.
– Къде се намира?
– Не знам. Когато ме взеха от летище "Нюарк", ми дадоха превръзка за очите – маска за сън, като онези в старите черно-бели филми. Шофьорът ми каза да си я сложа и да не я свалям, докато не ми кажат, че вече сме в прожекционната зала.
– И ти не се опита да го изиграеш, така ли?
– "Кармала" не поощрява подобни практики.
Бекър кимна и се усмихна.
– Как мислиш, дали ще сметнат днешния ти разговор с нас за вид изиграване?
– Страхувам се, че е възможно.
– Значи, гледаш тези... видеоклипове и... си харесваш. Какво следва?
– Съгласяваш се устно с условията на сделката, слагаш си отново превръзката на очите и колата те връща на летището. Превеждаш сумата на една сметка на Каймановите острови и след няколко дена момичето на мечтите ти се появява на прага.
– И после?
– После... Каквото искаш да се случи... се случва.
– И накрая момичето на мечтите ти е мъртво.
– Разбира се – усмихна се Болстън.
– Разбира ли се?
– Нали именно за това си плащаш. Не знаехте ли?
– Плащаш си, за да... да ги убиеш?
– Момичетата, които получаваш от "Кармала", са много лоши. Правили са ужасни неща. Във видеоклиповете си подробно разказват какво точно са сторили. Наистина ужасяващи неща.
Бекър едва забележимо се отдръпна назад. Очевидно бе разтърсен и не можеше да асимилира чутото. Дори лицето на Станфорд Мъл, което иначе бе безизразно, сега като че бе замръзнало. Реакциите им сякаш заредиха Болстън с енергия. Животът се завърна в него, помръкналите му очи просветнаха.
– Ужасни неща, за които се полагат ужасни наказания.
Настъпи мълчание. В продължение на около две-три секунди сякаш никой в Палм Бийч и в зала на академията не дишаше.
Боби Бекър прекъсна мълчанието с един фактологичен въпрос, зададен с рутинен делови тон:
– Нека да сме наясно. Ти ли уби Мелани Стръм?
– Да.
– И от "Кармала" ти пратиха и други момичета?
– Да.
– Колко?
– Две.
– Какво знаеше за тях?
– За баналните подробности от живота им – нищо. За страстите и прегрешенията им – всичко.
– Знаеше ли откъде са?
– Не.
– Как ги набира "Кармала"?
– Не знам.
– Изобщо опита ли се да научиш?
– Това би предизвикало силно неодобрение.
Бекър се отдръпна от масата и заизучава лицето на Болстън.
На Гърни му се струваше, че Бекър е попаднал в задънена улица; че не знае как да продължи, защото никога не се е сблъсквал с подобно извращение.
Обърна се към Родригес – капитанът изглеждаше също толкова смаян и объркан от разкритията и безразличието на Болстън, колкото и Боби Бекър.
– Родригес? – повтори Гърни. – В първия момент той сякаш не го чу. – Родригес, бих искал да изпратя един въпрос до Палм Бийч.
– Какъв въпрос?
– Искам Бекър да попита Болстън защо е отрязал главата на Мелани.
Лицето на капитана потръпна от отвращение.
– Защото е извратен садистичен изрод и убиец!
– Смятам, че ще е полезно да разберем.
Родригес сякаш изпитваше физическа болка от думите, излизащи от собствената му уста:
– Какво може да е, освен част от гнусния му ритуал?
– Както отрязването на главата на Джилиан е било просто част от гнусния ритуал на Хектор?
– Какво точно имаш предвид?
– Въпросът е съвсем прост и трябва да бъде зададен – каза по-твърдо Гърни. – Времето ни изтича.
Знаеше, че неприятностите на Родригес с пристрастената му към кокаина дъщеря му пречат в този случай, който толкова напомняше неговата ситуация. Не това обаче беше най-голямото притеснение на Гърни.
Лицето на Родригес поаленя. Ефектът се усилваше заради контраста с колосаната му бяла яка и боядисаната му в черно коса. След миг той се обърна към Уиг с изражение, което разкриваше поражението му:
– Човекът има въпрос: "Защо Болстън ѝ е отрязал главата?" Изпрати им го.
Пръстите на Уиг запрепускаха по клавиатурата.
На екрана Бекър продължаваше да притиска Болстън в опит да разбере как "Кармала" се сдобива с момичетата. Болстън все така твърдеше, че няма никаква представа.
Бекър сякаш обмисляше нов подход за достигане на търсения отговор, когато вниманието му бе привлечено от лаптопа; вероятно бе получил съобщението от Уиг. Той вдигна поглед към камерата и кимна.