– И така, Джордан, кажи ми... защо го направи?
– Защо съм направил какво?
– Защо уби Мелани Стръм точно по този начин?
– Това е твърде личен въпрос.
– Личен, друг път! Сключихме сделка – ние задаваме въпроси, а ти отговаряш!
– Ами... – Оживеността на Болстън започна да се топи. – Трябва да ви попитам нещо, лейтенанте. Целия... процес ли... имате предвид... или само отстраняването на главата?
Бекър се поколеба. Небрежният тон на разговора очевидно изкривяваше представата му за реалността.
– Засега... да кажем, че ни интересува само отстраняването.
– Разбирам. Ами може да се каже, че то бе един вид проява на любезност.
– На какво?!
– На любезност. На джентълменско споразумение.
– Споразумение за... за извършването на какво?
Болстън поклати отчаяно глава като ерудиран частен учител пред твърде глупав ученик:
– Мислех, че съм обяснил каква е договорката, както и специализацията на "Кармала". Те доставят стоки, задоволяващи психологически потребности, и предлагат единствен по рода си продукт. Разбрахте ли, лейтенанте?
– Да, много добре разбрах.
– "Кармала" е идеалният източник на един идеален продукт.
– Да, схванах.
– Те поставиха едно малко условие за запазването на добри бизнес взаимоотношения.
– И под "малко условие" имаш предвид отрязването на главата на жертвата?
– След приключването на целия процес. Нещо като анекс, ако предпочитате.
– А целта на този анекс... каква беше?
– Кой знае? Всеки си има предпочитания.
– Предпочитания?
– Беше ми намекнато, че това е важно за някого от "Кармала".
– Господи! Не им ли поиска обяснение?
– Уф, лейтенанте! Вие всъщност не знаете главното за "Кармала", нали?
Странното спокойствие на Болстън беше правопропорционално на смайването и ужаса на Бекър.
Глава 67
Майчина любов
Когато приключи първоначалният разпит на Джордан Болстън – първият от общо три – вторият и третият засягаха въпросите, повдигнати или пропуснати в началото, така че всеки аспект на взаимоотношенията между Болстън и "Кармала" да бъде изследван и документиран – телеконферентият разговор беше преустановен.
След като мониторът опустя, първи проговори Блат:
– Леле, какво дяволско изчадие!
Родригес извади от джоба си една чиста носна кърпа, свали очилата си с телени рамки и започна разсеяно да ги бърше. Гърни за първи път го виждаше без очила. Така очите му изглеждаха по-малки, а кожата около тях – по-състарена.
Клайн дръпна стола си назад.
– По дяволите! Не мисля, че някога съм бил свидетел на подобен разпит. Ти какво мислиш, Бека?
Холдънфийлд повдигна вежди:
– Какво по-конкретно искаш да знаеш?
– Ти вярваш ли на тази невероятна история?
– Ако ме питаш дали е казал истината такава, каквато я разбира той – да, така смятам.
– На подобни дяволски изчадия не им пука за истината! – заяви Блат.
Ребека се усмихна и му отговори, както би отговорила на дете, което не цели нищо лошо:
– Наблюдението ти е съвсем точно, Арло. Господин Болстън не смята искреността за особена ценност... Освен ако не е решил, че тя ще му спаси живота.
– Не бих му имал доверие дори да изхвърли боклука! – упорстваше Блат.
– Ще ви кажа аз пък как виждам нещата – обяви Клайн. После изчака, докато всички насочиха вниманието си към него. – Ако приемем, че твърденията му са верни, "Кармала" може да се окаже една от най-ужасяващите престъпни организации, на които сме попадали. Колкото и да е отвратителна частта, свързана с Болстън, тя е само върхът на айсберга – а това е един наистина дяволски айсберг!
Хардуик се изсмя, като се опита да замаскира смеха с кашлица. Клайн обаче бе твърде погълнат от драматичното си изложение и продължи нататък:
– Очевидно "Кармала" е голяма, дисциплинирана, безмилостна операция. Властите във Флорида са хванали само една миниатюрна издънка: един клиент. Ние обаче имаме възможност да разкрием цялата организация. Ако успеем, ще спасим живота на бог знае колко млади жени. Като заговорихме за това, Род, сега вероятно е най-подходящият момент да докладваш докъде стигнахме с изчезналите ученички.
Капитанът свали очилата си, после отново ги сложи на носа си. Очите му бяха мрачни и загрижени, сякаш обратите в случая и личните му проблеми пречеха на работата му.