– Бил – произнесе той с известно усилие, – би ли ни съобщил данните от телефонните обаждания?
Андерсън отхапа голямо парче от поничката си и го преглътна с глътка кафе:
– От 152-те имена в списъка успяхме да се свържем със самата ученичка или член на домакинството в 112 случая. – Започна да преглежда документите в папката си. – Разделили сме ги на няколко категории според получените отговори, например...
– Може ли да минем направо на въпроса? – прекъсна го нетърпеливо Клайн. – Просто ни кажи броя на момичетата, чието местонахождение е неизвестно – особено ако са имали скандал заради кола, преди да си тръгнат.
Андерсън се суети още известно време с документите пред себе си – прехвърли няколкото листа по няколко пъти и накрая обяви, че не се знае къде се намират 21 момичета, 17 от които са се скарали с близките за кола.
– Както в предишните случаи – отбеляза Клайн, след което прехвърли вниманието си върху Хардуик. – Нещо ново около връзката с "Кармала"?
– Не, няма нищо ново освен това, че организацията със сигурност е контролирана от семейство Скард, а от Интерпол смятат, че напоследък членовете му се занимават основно с трафик на хора.
Блат като че ли се заинтригува:
– За какъв точно "трафик на хора" става дума?
Изненадващо Родригес отговори веднага, с преливащ от гняв глас:
– Мисля, че всички знаем за какво точно става дума – най-отвратителният бизнес на света. Най-големите отрепки на земята продават, най-големите отрепки на земята купуват. Помисли, Арло. Когато започне да ти се повръща, значи си напипал истината.
Емоционалният му изблик предизвика неловко мълчание в стаята.
Клайн прочисти гърлото си и заговори с лице, сгърчено от пресилено отвращение:
– Като стане дума за трафик на хора, се сещам за селски момичета от Тайланд, доставяни на дебели араби. За това ли говорим в случая с момичетата от "Мейпълшейд"? Малко ми е трудно да си го представя. Някой ще ме осветли по въпроса? Дейв, ти имаш ли някакви коментари?
– Коментари – не, но имам два въпроса. Първо, приемаме ли със сигурност, че Флорес е свързан със семейство Скард? И ако да, като се има предвид, че бизнесът е семеен, възможно ли е Флорес...
– Да е член на семейство Скард? – Клайн удари с длан по масата. – Защо не, по дяволите?
Блат се почеса по главата в несъзнателна пародийна имитация на объркване:
– Какво имате предвид? Че Хектор Флорес всъщност е едно от момчетата, чиято майка се чукала с разни дилъри на кокаин?
– Леле! – възкликна Клайн. – Това би дало нов фокус на цялата история!
– По-скоро два фокуса – поправи го Гърни.
– Два ли?
– Парите и сексуалната патология. В крайна сметка, ако това бе само финансова операция, защо да се включва откачената част за Едуард Малъри?
– Хм-м. Добър въпрос. Бека, ти какво мислиш?
Тя хвърли поглед към Гърни:
– Да не би да смяташ, че има противоречие?
– Не е противоречие, а въпрос – кое точно е началото и кое – краят.
– И до какъв извод стигна? – попита тя с още по-жив интерес.
– Научил съм се никога да не подценявам силата на патологията – сви рамене той.
Ребека се усмихна съвсем леко в знак на съгласие.
– Според предоставената ми от Интерпол информация Джото Скард имал трима синове: Тициано, Рафаело и Леонардо. Ако Хектор Флорес е един от тях, въпросът е кой точно.
Клайн я погледна съсредоточено:
– Ти как смяташ?
– Става дума по-скоро за предположение, а не за професионално мнение. Ако приемем, че сексуалната патология е водещ мотив в случая, вероятно везните биха се наклонили в полза на Леонардо.
– Защо?
– Когато Джото я е изхвърлил, майката е взела именно него. Той е прекарал най-дълго време с нея.
– Имате предвид, че подобно нещо може да те превърне в убиец-маниак? – запита Блат. – Близостта с майката?
– Зависи от майката – сви рамене Ребека. – Близостта с нормален родител от женски пол е много различна от това да си обект на продължително сексуално малтретиране от страна на пристрастена към наркотиците майка с патологични наклонности като Тирана Зог.
– Това го разбирам – намеси се Клайн, – но как се вписват ненормалните резултати от подобно възпитание – лудост, гняв, неуравновесеност – в една толкова добре структурирана и дисциплинирана престъпна организация?
– Лудостта невинаги е пречка за постигането на целите – отговори с усмивка Ребека. – Йосиф Сталин не е единственият параноичен шизофреник, издигнал се до върха. Понякога се получава една ужасна синергия между патологията и преследването на материални цели. Особено в такава брутална индустрия като сексуалната.