Клайн замислено се облегна назад:
– Не знам дали става дума за същото нещо, но има един въпрос за изчезналите момичета, който все ме гризе. Разбирам това с колата, това, че по закон момичетата са пълнолетни, че са казали на родителите си да не се опитват да ги намерят. И все пак не намираш ли за странно, че никой родител не е уведомил полицията?
– Боя се, че има един тъжен, прост отговор на въпроса ти – каза бавно Ребека след дълго мълчание. Странно смекченият тон на гласа ѝ привлече вниманието на всички. – След като дъщерите им са им дали правдоподобно обяснение за заминаването си и са поискали да не ги търсят, подозирам, че тайно в себе си родителите са били доволни. Много родители на агресивни, проблемни деца изпитват ужасен страх, който се срамуват да признаят: че завинаги ще останат обременени с малките си чудовища. Когато чудовищата най-накрая се изнесат, все едно по каква причина, аз лично смятам, че родителите изпитват облекчение.
На Родригес сякаш му прилоша, той се изправи и тръгна към вратата. Бледото му лице бе станало пепеляво. Гърни предположи, че Ребека току-що беше засегнала най-чувствителното му място, нерв, който бе оголен, пробождан и смазван от мига, в който случаят се бе превърнал от преследване на мексикански градинар в проучване на объркани семейства и болни момичета. Родригес и без това не се отличаваше с особена адаптивност, а след като болното му място бе така раздразнено през изминалата седмица, нищо чудно, че той бе станал безпомощен.
Вратата се отвори, преди Родригес да стигне до нея. Влезе Герсън и решително му препречи пътя:
– Извинете, сър, спешно обаждане.
– Не сега – промърмори той. – Да го поеме Андерсън... или...
– Сър, случаят е спешен. Още едно убийство, свързано с "Мейпълшейд".
Родригес се втренчи в нея.
– Какво?
– Убийство...
– Кой?
– Момиче на име Савана Листън.
Изглежда, му трябваха няколко секунди да асимилира новината – сякаш слушаше превод.
– Ясно – каза накрая и я последва извън стаята.
Когато се върна пет минути по-късно, на мястото на смътните предположения, които се бяха обсъждали, се възцари нетърпеливо внимание.
– Добре. Присъстват всички, които трябва – обяви той. – Ще разкажа за случилото се само веднъж, така че предлагам да си водите записки.
Андерсън и Блат извадиха еднакви малки бележници и химикалки. Уиг постави пръсти на клавишите на лаптопа.
– Беше шефът на полицията в Тамбъри, Бърт Лунц. Обади се от мястото – бунгало, наето от Савана Листън, служителка в "Мейпълшейд". – Гласът на капитана звучеше силно и решително, сякаш задачата да предаде информацията му осигуряваше твърда почва под краката, поне за момента. – Приблизително в пет часа тази сутрин на началник Лунц му се обадили вкъщи. С акцент, който приличал на испански, обаждащият казал: "Буена Виста 78, поради всички причини, които съм описал". Когато Лунц попитал обаждащия се как се казва, онзи отговорил: "Едуард Малъри ме нарича "Испанският градинар". След това затворил.
Андерсън погледна намръщено часовника си.
– Това е било в пет сутринта – преди десет часа – защо едва сега научаваме?
– За лош късмет Лунц не се разтревожил от обаждането. Предположил, че е грешка или че човекът, който се обажда, е пиян, или може би двете. Той не е запознат с детайлите от нашето разследване, така че името Едуард Малъри не му говори нищо. После, преди около половин час, му се обадил някой си доктор Лазаръс от "Мейпълшейд", който казал, че една тяхна служителка, която била отговорен човек, днес не се явила на работа и не си вдигала телефона. Предвид всички откачени неща, които стават, помолил Лунц да изпрати патрулна кола до къщата ѝ, за да се увери, че всичко е наред. После дал адреса "Буена Виста Трейл" 78. Лунц се сетил за сутрешното обаждане и отишъл лично дотам.
Клайн се беше навел напред като спринтьор на стартовата линия:
– И намерил Савана Листън мъртва?
– Намерил задната врата отключена, а Листън – на кухненската маса. Същото разположение като при Джилиан Пери.
– Абсолютно същото? – попита Гърни.
– Явно да.
– Къде е сега Лунц? – попита прокурорът.
– В кухнята, с няколко униформени от Тамбъри; готвят се да отцепят сцената на местопрестъплението. Вече е претърсил къщата, за да се увери, че няма никой друг. Не е докосвал нищо.