Когато се събуди седем часа по-късно, буен вятър блъскаше вълни от сив дъжд в прозорците на спалнята. Прозорецът до леглото му – единственият в къщата, който бе оставил незалостен – беше открехнат петнайсет сантиметра отгоре, недостатъчно, за да пропусне дъжда вътре, но през него влизаше влажно течение, от което усещаше чаршафите и възглавницата си студени и лепкави.
Мрачната атмосфера, липсата на светлина и цвят в света го изкушаваха да остане в леглото, колкото и неудобно да беше то. Знаеше обаче, че това ще бъде грешка в емоционално отношение, затова се насили да стане и отиде в банята. Краката му бяха ледени. Пусна душа.
"Слава богу за първичната магия на водата на Бог" – помисли си отново.
Пречистваща, възстановяваща, опростяваща. Докато гъделичкащите горещи пръски масажираха гърба му, мускулите на врата и раменете му се отпуснаха. Успокояващата струя на водата започна да разтваря заплетените му, бушуващи мисли. Като пяна, съскаща по пясъка... Като благотворен опиат... Трополенето на капките вода по кожата му караше живота да изглежда прост и хубав.
Глава 70
На видно място
След скромна закуска, състояща се от две яйца и две филии препечен хляб, Гърни реши да стъпи отново на солидна основа, на първоначалните факти по случая, колкото и скучно да бе това.
Разпръсна документите на голямата маса и напук на всичко взе онзи, върху който още при първото четене му бе най-трудно да се съсредоточи. Ставаше дума за списък от 57 страници на всички сайтове и стотиците думи, които Джилиан бе търсила в интернет през мобилния си телефон или лаптопа си в последните шест месеца от живота си. Повечето бяха свързани с луксозни пътешествия и туристически дестинации, изключително скъпи хотели, коли и бижута.
След като от Бюрото се бяха сдобили с тази информация за интернет страниците, които бе посещавала, и онова, което бе търсила, никой не ги бе анализирал. Гърни подозираше, че това е поредният елемент от разследването, който бе потънал в дълбоката пукнатина, разделяща двата периода на разследване – единия, ръководен от Хардуик, и другия, ръководен от Блат. Единственият знак, че някой друг освен самия него бе поглеждал списъка, бе малка бележка, залепена на първата страница. На нея на ръка бе написано: "Пълна загуба на време и ресурси."
Ефектът ѝ върху Гърни бе точно обратният. Подозрението му, че е написана от капитана, само засили интереса му и го накара да се съсредоточи върху всеки ред от тези 57 страници. Ако не бе станало така, можеше да пропусне една кратка петбуквена дума в средата на страница 37.
Скард.
Имаше я и на следващата страница, както и на някои други в комбинация със "Сардиния".
Откритието накара Гърни забързано да прегледа останалата част от документа, а после да се върне в началото и още веднъж да изчете всичките петдесет и седем страници. По време на второто четене направи следващото си откритие.
Отначало бе асоциирал автомобилите с имената на суперлуксозни курорти, бутици и бижутерски магазини като част от общата картина на разточителен разкош. Сега обаче скъпите марки коли, разхвърлени сред останалите търсения, формираха отделен образ. Марките съвпадаха с онези, заради които изчезналите момичета се бяха скарали с родителите си.
Възможно ли бе да е съвпадение?
С какво, по дяволите, се бе занимавала Джилиан?
Какво бе искала да открие за тези коли? И защо?
И по-важното – какво се бе опитвала да разбере за семейство Скард?
Как бе узнала за съществуването им?
И какви точно бяха взаимоотношенията ѝ с мъжа, когото бе познавала под името Хектор Флорес?
С работа ли бяха свързани? Или с удоволствие? Или с нещо много по-извратено?
Когато проучи по-внимателно интернет страниците, установи, че принадлежат на компаниите, предлагащи съответната марка автомобил. На тях имаше данни за модела, характеристиките и цените.
Търсенето на "Скард" го отведе до сайт, в който бе представен малък град в Норвегия, както и до още няколко страници, които нямаха връзка с престъпното семейство от Сардиния. Това означаваше, че Джилиан бе научила от другаде за съществуването на семейството – или най-малкото самото име – а проверката в интернет бе опит да открие нещо повече.
Гърни насочи отново вниманието си към списъка и отбеляза в него датите, на които бе търсила информация за колите и за Скард. Установи, че е посещавала автомобилните страници месеци преди да потърси "Скард". Всъщност бе започнала да търси информация за колите още в началото на шестмесечния период, обхванат в доклада. Зачуди се колко дълго време е издирвала подобни данни. Отбеляза си да предложи на Бюрото да поискат достъп до онова, което е търсила поне две години преди това.